Бях на 12 години, когато майка ми ми разказа как баща ми е напуснал. Когато разбрал за бременността на майка ми, той предложил да се отърве от мен, но майка ми отказала. Тогава той си тръгна и никога повече не го видяхме. Съседите ни от долния етаж бяха семейство, чийто син беше на моята възраст.
Със Славик сме приятели от детинство. Мислех, че съдбите ни са донякъде сходни. Вярно е, че той имаше баща, но щеше да е по-добре, ако го нямаше. Беше пияница, а после и жена му стана такава. В такива моменти Славик бягаше от къщи и идваше при нас.
Гледахме заедно анимационни филми, играехме на игри, пиехме чай или се разхождахме в парка. Майка ми винаги ми казваше, че трябва да избера по-богат мъж, с апартамент и кола, и ще е по-добре, ако има бизнес. Тя искаше да имам нормален живот, а не такъв, какъвто е имала тя.
След училище аз отидох в колеж, за да стана сладкар, а Славик започна да учи за шофьор.Вече не общувахме толкова тясно, но когато се срещахме, говорехме за всичко. Един ден съученикът ми каза, че братовчед му много искал да се запознае с мен, видял ме, когато взимал сестра си, и съм му харесала.
Съгласих се да се срещна с него, бях много любопитна. Човекът беше много по-възрастен от мен, аз бях на 17, а той на 26. Той ме заведе в едно кафене с колата си и си поговорихме. Разбрах, че има собствен бизнес, няколко сергии за зеленчуци из града и собствен апартамент.
Всичко започна да се развива за нас. Когато разказах на майка ми за него, тя ми каза да не пропускам такова парти и да приема, ако той ми направи сериозно предложение. Така и стана. Той предложи да се премести при мен и аз се съгласих. Първият месец от съвместния ни живот премина без инциденти.
Но скоро започнах да забелязвам, че той понякога не прекарва нощта вкъщи,Съсипваше ме и дори веднъж ме посегна с ръка. Реших да бъда търпелива, минаха шест месеца и разбрах, че е бил женен два пъти, има по две деца от всяка жена и все още прекарва нощите и с двете.
Не знам защо, но реших да си затворя очите и за това. Но един ден, когато разтоварвахме багажника след пазаруване и аз случайно изпуснах една от чантите, един мъж започна да ми крещи насред улицата и беше готов да ме удари. Прикрих лицето си с ръце, но странно, никой не ме удари.
Предпазливо отворих очи и видях, че някакъв човек е прехванал ръката си. Спасителят ми се оказа моят приятел от детството, Славик. Едва тогава реших да напусна приятеля си. Славик започна да се грижи за мен, да ми дава подаръци, цветя, да ме разхожда.
След един месец той каза: “Стига, вече изгубихме твърде много време. Ще се омъжиш ли за мен? Женени сме от 20 години и имаме двама сина. Благодарна съм на съдбата за моя спасител.
