Тринадесетте години светъл, изпълнен с любов семеен живот на Хана и Игор са поставени на изпитание. Медицинският преглед, на който се подложиха Хана и Игор, даде недвусмислен резултат – жената не можеше да има деца. Освен ужасното заключение, Хана била виновна и за това, че не може да дари съпруга си с дете…
Минали две години. Игор бавно се отдалечаваше от Хана. Един ден й се обажда секретарката на съпруга й и я моли за лична среща в едно кафене. Тя дошла в тясна рокля, която подчертавала изпъкналия ѝ корем. “Нося детето на Игор. Той ме обича и съжалява за теб.
Но ти няма да спреш любовта ни и да лишиш детето от баща.” Анна едва се сдържа да не извика от възмущение. “Що се отнася до любовта, страстта е много далеч от любовта. Но едно дете е сериозно. Няма да му попреча да се наслади на бащинството, ако иска – каза тя с труд, стана и си тръгна.
Ти знаеш всичко – каза Игор, когато се върна вечерта. – Сега ще си тръгна, за още един час, и докато се върна, трябва или да се откажеш от нея, или да напуснеш къщата ми. Когато се върна, тя видя на масата комплекта му с ключове. Бяха минали шест месеца.
Анна го чакаше всеки ден, въпреки че се опитваше да убеди себе си, че не го обича. Един ден на вратата се звъни.”Съжалявам, че съм толкова нагъл, Анна, но нямам към кого да се обърна за помощ. Ти си единственият човек, който е близо до мен. И къде…
– Анна искаше да попита. – Тя замина за Италия с любовника си. Как се казва той?” – попита жената, като взе детето от ръцете ѝ. – “Антон. Два часа по-късно, когато детето беше нахранено и измито, спеше спокойно в стаята, а Хана и Игор пиеха чай, изведнъж:
“Хи! Хи-хи-хи! Хана се засмя весело. “Какво става?” Ихор беше изненадан. “Мъжът ми… донесе… бебе в подгъва си!” Хана едва успя да каже през смеха си. И смехът на съпруга се присъедини към този на жена му…
