Преди много години със съпруга ми купихме апартамент в нова сграда за столицата, но така и не заживяхме в него. Когато ни се роди дъщеря, мислехме, че тя ще получи новия ни апартамент. Бременността ми беше трудна, а раждането – още по-трудно, но благодарение на професионалните лекари всичко мина добре.
Заради това със съпруга ми решихме да не поемаме повече рискове и бяхме доволни от нашата Лера. Но пък я разглезихме до насита. Винаги ѝ купувахме най-хубавите неща, тя ходеше на платено училище, имаше репетитори, клубове и т.н. След като завърши, тя постъпи в университет и също плащахме за всичко и ѝ осигурихме професия.
Когато студентката се дипломира и получи престижна работа, тя пожела да живее отделно от родителите си. Разбира се, ние със съпруга ми нямахме нищо против, защото вече имахме готов апартамент за нея. Кой е по-добрият, който може да го даде, от собствената ни дъщеря?
Съпругът ми забеляза, че дъщеря му е голяма скъперница, и реши да се опита да я научи да пести пари и да ги управлява правилно. Затова измисли някакъв вид рента за дъщеря си. Разрешихме ѝ да се премести в нова къща, но при едно условие: да плати половината от цената на апартамента – и разделихме сумата на символична месечна такса.
За месец-два Лера е щастлива, но когато си купува скъпи чанти, козметика, дрехи, няма пари да плаща наема и се налага да взема назаем от родителите си. Решила да направи нещо, за да ни откаже да плащаме – и започнала да разказва на всичките си роднини, приятели и дори съседи, че родителите ѝ уж са ѝ дали апартамент, но всеки месец ѝ взимат пари, които са по-лоши от чуждестранен заем. Ето колко неблагодарна се оказа нашата Лера. Какво да правим със съпруга ми след това? Да продължим ли да вземаме пари за образователни цели или да забравим изобщо за нея, за да не ни посрами пред всички?
