Преди няколко дни майка ми беше в болница с отравяне. Често ходех да я посещавам, сядах до нея и си говорехме за най-различни неща. До майка ми стоеше една възрастна дама на около 90 години.
Тя беше толкова “суха”, дребна, почти изгубена в няколко слоя болнични завивки. Един ден на гости й дойде дядо й, същият този стар, сбръчкан старец. Той извади от една кутия (която изглеждаше така, сякаш е преживяла много) проста храна за жена си.
Имало пюре от ябълка и банан, както и пилешки бульон с малки парченца пилешко в него, за да не се налага съпругата му да дъвче и да може да се храни удобно.
Почти не си говореха, но съм сигурен, че в мълчанието им имаше цял оживен разговор. Гледах благоговейното им отношение един към друг и си мислех,Защо младите хора днес, изпълнени с енергия и сила, да не могат да направят същото?
“Неудобно” ли е да изживееш годините си с човек, който е с теб от дъното до върха? Например не виждам нищо интересно или готино в случайния секс или в безразборния начин на живот…
Двойки като нашия дядо и неговата съпруга са пример за онова чувство или по-скоро за онова състояние, което се нарича с една красива дума – любов.
