Когато бях на 20 години, сестра ми остави двумесечното си бебе при мен и майка ми и изчезна. Когато не се появи на втория рожден ден на дъщеря си, майка ми я лиши от родителски права и пое попечителството над малката Юлия. Когато Юлия беше на 5 години, майка ѝ почина.
Тя наричаше баба си и мен мама. Това беше най-силният удар и за двете ни. Майка ми ми остави апартамента си, в който двамата започнахме да градим живота си отначало, без майка ми… Излишно е да казвам, че така и не се омъжих и нямах деца, а вече навършвах 40 години…
Факт е, че годеникът ми ме напусна, когато разбра, че ще се грижа за дъщерята на сестра ми, която беше избягала. Каза, че ако това е била моята дъщеря, е щял да я осинови без колебание, но случаят не е такъв: След това не се опитах да изградя връзка с него. Работех тихо, възпитавах Юлия…
Сега тя беше на 19 г. Вече беше млада красавица. Един ден на вратата ни се почука. Отворих вратата и видях сестра си. Скъпата чуждестранна кола и новият смартфон в ръцете на майка ѝ накараха Юлия да ме нарече с ужасни имена, защото я бях лишил от възможността да живее в богато семейство, в богатство и просперитет.
Изпуснах я и останах сама с всичко. Обидата ме изгори отвътре. Не можех да усещам вкуса на храната, не знаех кой ден от седмицата е и отивах да работя на машина. Един ден шефът ми ме извика в кабинета си. Говорихме дълго и в края на разговора той ме покани на среща, като се пошегува, че ще ме уволни, ако откажа.
Бях толкова уморена от четирите си стени, че се съгласих. Шест месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Щастието ми не познаваше граници.Вова, бившият ми шеф и настоящ съпруг, се разплака от радост, когато научи за положението ми. Скоро се оженихме и мечтата ми стана реалност на 41 години.
Преди 2 месеца на вратата ни се почука. Отворих вратата и видях сестра ми Юлия и едно 16-годишно момче. Оказа се, че сестрата се е сетила за дъщеря си, когато синът ѝ се е нуждаел от операция, а Юлия е можела да бъде негова нора. Когато дъщерята не отговаряла на изискванията, а мъжът разбрал, че момчето не е негово, той изхвърлил сестрата и децата ѝ през вратата и я оставил без нищо.
Сестрата предявила претенции за половината от апартамента на майка ми, затова дошла тук. Можеш да ме съдиш, но аз дори не ги пуснах в къщата. Нямам нужда от такива хора в живота си, а и не мога да се нервирам, така че нека си вървят по своя път. Тя все още ми дължи 19 години за отглеждането на дъщеря си.