Към касата се приближи възрастна дама със стоки в количка. Тя приличаше на село. Продавачката провери стоката, сложи я в торбичка и обяви сумата: – Това ще бъдат две хиляди триста и четиридесет. “Тук не може да се плаща по телефона – каза касиерката.”
“Защо дори в нашия селски магазин може, а в столичния супермаркет – не?” “Така е при нас. Плащате или с карта, или в брой.” – Каменната ера, – измърмори старицата и посегна към портфейла си за пластмасова карта. Извади я и я постави в терминала за разплащане.
“Поставете я отново” – изиска касиерката, след което извика на колежката си: “Анка, провери връзката с банката!” “Няма интернет!” – извика касиерката на име Анка. В столицата няма интернет?! “В никакъв случай! “Ще трябва да платите в брой”, каза касиерката.
Старицата прокле столицата, този супермаркет и хората от ИТ отдела, но все пак бръкна в портфейла си и извади стодоларова банкнота. “Шегувате ли се? Дайте ми правилните пари”, поиска касиерката. “Какво лошо има в това?”, изненада се старицата.
“Ние продаваме само парите на нашата държава! Не приемаме чуждестранна валута!” – каза важно касиерката. “А нашата държава плаща пенсията ми на моята карта.Интернет не работи тук. Как ще платя с карта? – Не знам. Платете или върнете стоката. – Излязъл си от играта.
Дойдох от моето село, за да купя точно тези неща! Ако ги имахме тук, нямаше да дойда в наводнения ви магазин. Вземете доларите!” “Бабо, позволете ми да ви ги сменя – каза на старата дама човекът зад нея. Давай, смени ги. – А по какъв курс ще ги сменим?
– По курса на банката, разбира се. “Да проверим сайта им – каза възрастната дама и извади смартфона си. Интернет е онлайн!” – извика Анка от друга каса… Всички хора, които стояха на опашката, гледаха възрастната дама с възхищение.