Един приятел взе от родилния дом малко момиченце, което беше отказващо. Тя искаше да вземе едно изоставено дете, за да му даде цялата си любов. Работата е там, че Карина имала син и по време на раждането лекарите казали, че той е болен. И че няма да живее дълго.
Но благодарение на любовта и грижите на Карина той живее по-дълго, отколкото му е дадено. Успява да порасне, дори да се ожени и да води семеен живот, макар и кратък. Изпроводила сина си спокойно, защото била готова за това, и само се молела на Бога за душата му.
Мъжът също много искал момичето, което бил взел, и бил много щастлив. Завели я у дома и в къщата отново настъпило щастие. Родителите много обичали момичето и то също ги обичало. След известно време момичето разбрало, че не е тяхна собствена дъщеря.
Но това не ѝ попречило да ги обича. В края на краищата те й дадоха цялата си любов. Момичето пораснало и се омъжило. Приятелката ми много се тревожеше за това, защото тя и съпругът ѝ отново останаха сами: беше им много тежко без дъщеря им.
Настя се премести със съпруга си в друг град и започна да живее свой собствен живот. Карина понякога ги посещаваше, но в сърцето ѝ все още имаше празнота. Един ден дъщеря ми се обади на рождения ден на приятелката ми и ми каза, че е бременна.
Приятелката ми беше много щастлива и мисълта, че отново ще има бебе в къщата, я караше да се чувства спокойна. Роди им се момче. Когато ги изписаха от болницата, приятелят ми беше в болницата. Настя казала на майка си, че ще нарече бебето на името на мъртвия си брат.
Майката започнала да плаче от радост, но Настя казала, че не е време за сълзи, дала й внучето си и я помолила да го държи, докато тя пие чай, защото много скоро ще трябва да нахрани бебето. Новата баба каза, че винаги ще бъде до тях и ще им помага до края на живота им.
