Пътувах с автобус до училище. На една от спирките в автобуса се качи мъж на около 50 години, който едва се държеше за парапета. Отначало си помислих, че е пиян, но не беше така. Слязохме на една и съща спирка, беше ми любопитно, затова реших да го последвам.
Той вървеше зашеметено. Затичах се към него и го попитах: “Извинете, рано ли е? Мъжът ме погледна с изгубени очи. Очевидно се чувстваше зле. В момента мислех какво мога да направя. Мъжът падна на земята. Опитах се да го съживя, но той не ме чу. Хората минаваха покрай него, сякаш нищо не се беше случило.
Бързо се обадих на линейката и тя пристигна навреме. Лекарят ми благодари, защото ако не бях извикала линейка, изходът можеше да е фатален. Изпълних дълга си и отидох в университета. Майка ми и аз живеехме сами. Никога не съм имала баща, а майка ми работеше като чистачка.
Помагах ѝ да чисти снега, когато до нас спря скъпа чуждестранна кола. Една прекрасна жена отвори вратата и се приближи до нас. “Ти ли си Иля? Докторът ми даде координатите ви. Вие спасихте съпруга ми. Лекарят ми каза, че ако не сте извикали линейка навреме, той е можел да умре.”
Тя ми подаде плик с пари и си тръгна. Успях да използвам парите, за да помогна на майка ми с нейните заеми. Добре си спомням тази история. Напуснах училище и отидох да работя в Министерството на извънредните ситуации. Майка ми се гордееше с мен. “Ти си моето щастие.
Израснал си, за да станеш истински мъж”, каза майка ми и се усмихна.Запознах се с едно момиче и бях готов да се оженя за него. Първо я представих на майка ми. Майка ми веднага хареса моята Маргарита. Тя беше красива, интелигентна и порядъчна, а родителите ѝ правеха всичко възможно, за да я отгледат.
Беше мой ред да се запозная с родителите на Маргарита. Когато баща ѝ ме видя, остана без думи. Майка ѝ се усмихна и ме прегърна. “Маргарита, помниш ли, когато ти разказах за човека, който ми спаси живота? Бързах да отида на работа. Колата ми не работеше, затова реших да използвам обществения транспорт.
Уморих се и сърцето ми започна да се свива. Изгубих съзнание. Той спря, извика линейка и не ме остави на мира”, разказва бащата на Маргарита с усмивка на лице. Бяха щастливи, че след толкова много години отново сме се срещнали.Запознах се с едно момиче и бях готов да се оженя за него.
Първо я представих на майка ми. Майка ми веднага хареса моята Маргарита. Тя беше красива, интелигентна и порядъчна, а родителите ѝ правеха всичко възможно, за да я отгледат. Беше мой ред да се запозная с родителите на Маргарита.
Когато баща ѝ ме видя, остана без думи. Майка ѝ се усмихна и ме прегърна. “Маргарита, помниш ли, когато ти разказах за човека, който ми спаси живота? Бързах да отида на работа. Колата ми не работеше, затова реших да използвам обществения транспорт.
Уморих се и сърцето ми започна да се свива. Изгубих съзнание. Той спря, извика линейка и не ме остави на мира”, разказва бащата на Маргарита с усмивка на лице. Бяха щастливи, че след толкова много години отново сме се срещнали.
