Олена остава сирак на четиригодишна възраст. Тя не помни как майка ѝ е блъсната от колата на съсед. Баща ѝ дава живота си за дъщеря си. Заради тежкия си живот той остарял рано и едва оцелял. Олена никога не е посещавала баща си. След като се омъжи, тя заживя свой собствен живот.
Обаждаше се от време на време. Съпругът ѝ възрази, че жена му харчи пари за безполезен мъж. Бащата на Елена разчитал на помощта на дъщеря си в напреднала възраст. Един съсед го посъветвал да се обърне към съда за издръжка. Дъщеря му нямало да мисли друго за него. в сградата на съда дъщеря му го посрещнала със сълзи на очи.
“Татко! Наистина ли толкова ти омръзна да ме чакаш, че ме съдиш?” – попита Елена. – Елена, нямах пари дори за хляб за два дни. Надявах се, че ще изпълниш обещанията си. Може би съм те възпитал погрешно… – Ти знаеше, че имам работа. Освен това съпругът ми ти купуваше храна и ти изпращаше пари.
В този момент съпругът на Елена се намесва в спора: “Престани да манипулираш. Изпращам ти пари всеки месец. Не трябваше да ги харчиш за развлечения.Елена се разплака и се обърна.- Върни се, дъще. Имам да ти кажа нещо жизненоважно.” Елена се обърна назад.
“По онова време майка ти все още беше жива.Когато се прибрах от работа, тя седеше в кухнята и си мислеше за нещо. Забелязах един пакет до нея. Беше малко момиченце. Жена ми я намери в кашон до транзитните контейнери. Решихме да я отгледаме като собствена дъщеря. Оленка, това беше ти.
Винаги съм те обожавала. Прости ми, дъще моя! Бащата се отказва от съдебния иск. По време на разговора се оказва, че съпругът на Олена никога не е посещавал баща ѝ. Той харчел парите си за жени, партита и хазарт. Тя е обидена, че е пропиляла толкова много години от живота си заради безполезен мъж. Елена се премести при баща си. Сега те са щастливи.