Валентина отглежда дъщеря си сама. Тя влага всичките си сили, пари и енергия в дъщеря си. Не й помагали нито роднини, нито приятели. Анна израства като умно, красиво и отговорно момиче. Тя винаги помага на майка си, когато е възможно.
До последната година в университета Валентина настоявала дъщеря ѝ да се концентрира само върху обучението си. За каквато и да е работа не можело да става и дума. Докато учеше, Анна се запозна с Олександър, момче от друга група. Двамата се харесват и започват да се срещат, а две години по-късно Алексей предлага брак на Анна.
Анна идва при майка си и щастливо ѝ разказва за щастието си. Тя каза, че двамата с Олександър ще подадат заявление в службата по вписванията. Тогава Валентина решила, че това е подходящият момент да разкаже на дъщеря си своята история в службата по вписванията.
Валентина беше на същата възраст като Анна. Тя и съпругът ѝ Николай били заедно от девети клас и в университета решили да узаконят връзката си. И така, Валентина, облечена в бяла рокля, стои пред службата по вписванията в очакване на годеника си.
През цялото време излиза регистраторът на службата по вписванията и извиква Валентина и Николай. Всички гости очакват младоженеца, но Валентина е тази, която е най-нетърпелива за него. Минали са цели два часа, а Николай все още го няма. По това време нямаше телефони, на които да му се обадят, за да разберат защо не се е появил.
Няколко минути по-късно това стана ясно: Николай няма да дойде. Валентина избяга със сълзи на очи. Тя става за смях в очите на роднините си. На следващия ден тя отишла в дома на потенциалната си свекърва. Но тя дори не искала да пусне бившата си бъдеща снаха в къщата.
Каза, че Николай си има друга жена. Валентина беше нежелан гост в къщата. По целия път към дома Валя се чудеше защо не е могъл да ѝ каже за това по-рано, не искаше да го влачи насила до службата по вписванията. Тогава само Николай знаеше, че булката е в положение, в което Анна Валентина се е изправила на крака.
Отначало й е било трудно, много трудно, но е успяла и Анна е израснала като истинско умно момиче.Първоначално Валентина работи на две места, за да осигури по-добър живот на дъщеря си, а след като получава повишение, остава само на едно място. Животът й вървял добре.
Анна се дипломира в избрания от нея университет. Винаги е имала всичко и майка ѝ никога не ѝ е отказвала нищо. За всичко това Анна е благодарна на майка си. Тя помагаше на майка си с каквото можеше. Сега, когато самата Анна се намираше на два дни от службата по вписванията, тя искаше да реши всички проблеми и да затвори всички нерешени въпроси на този вече отминаващ етап от живота си.
С пряката помощ на леля си тя разбра името и фамилията на баща си и за няколко минути го намери в социалните мрежи. Отнело ѝ два дни да пише на баща си. На втория ден тя просто захвърли всички лоши мисли и написа: “Здравей, Николай, аз съм твоята дъщеря. Можем ли да се срещнем?
Изненадващо баща ѝ отговори веднага. Той с готовност отиде да се срещне с Хана. Бащата и дъщерята някак веднага се сприятелили: смеели се, разказвали един на друг за живота си, а след това ги представили на семействата си – Анна на годеника си, а Николай на съпругата си.
Николай нямал други деца освен Анна. От поведението на баща си Хана разбра, че той много съжалява за миналото и иска да поправи нещата. Разговорът им продължи и с всеки изминал ден ставаше все по-добър и по-добър. Тя обаче не покани баща си на сватбата. Всъщност не е поканила и майка си.
Анна изобщо не е имала сватба. Тя и съпругът ѝ само се регистрирали в службата по вписванията и отложили сватбата за пролетта. Хана не разказва на майка си за появата на баща ѝ в живота ѝ, но една случка я принуждава да го направи.
Когато Хана казала на баща си, че тя и съпругът ѝ искат да вземат ипотечен кредит за апартамент, той веднага предложил да помогне на дъщеря си за апартамента – да ѝ даде двойка. “Никога през живота си не съм ти помагал. Израснала си, за да бъдеш най-добрата версия на мен и майка ти.
Много се гордея с теб и искам винаги да бъда до теб и да ти помагам с каквото мога. Ако имаш нужда от апартамент, ще ти го дам.” Анна беше шокирана от предложението на баща си, но с готовност се съгласи, а след това каза на майка си. Анна знаеше, че майка ѝ ще бъде нещастна да чуе за проваления си съпруг.
Валентина мълчеше и се мръщеше на разказа на дъщеря си. На следващия ден тя се обадила на дъщеря си и ѝ казала, че трябва да ѝ даде половината си апартамент. Анна беше в шок. Майка ѝ каза, че е пожертвала целия си живот за благополучието на дъщеря си и сега дъщеря ѝ трябва да се отплати на майка си.
Валентина знаеше, че Анна има спестявания за първоначалната вноска. Сумата беше около 40% от общата цена на апартамента. Валентина каза, че това ще ѝ е достатъчно, а ако запише всичките си разходи за дъщеря си, ще получи не 40%, а цели 70%. Валентина и Анна се скараха докрай.
Кавгата продължава и до днес. Бащата, както е обещал, е дал на дъщеря си двустаен апартамент, а Валентина иска своя дял за 20 години непрекъснат труд. Анна не казва на баща си за това, но не възнамерява да търпи повече. Коя майка изпълнява задълженията си към детето си за пари?
