“Ти и без това си разглезена, затова ще се влачиш”, подиграва се цялото село на сирачето, когато то е малтретирано от сина на олигарха. Но един ден търпението ѝ се пречупило… Момчето си изтървало краката върху нея пред очите на цялото село.
А няколко години по-късно се озовал в краката йВаря живеела с баба си в село с красиво име – Сребърни роси. И местата там също бяха много красиви! Варя обичаше да става на разсъмване и преди тежкия ден да тича до реката през сребърната роса, която смразяваше краката ѝ, и да плува, борейки се с течението, до другия бряг и обратно.
това ѝ даваше бодрост и чудесно настроение. До самата мрачна есен тя преплуваше реката.А фигурата на Варя беше толкова хубава от тези плувания, че можеше да се направи скулптура за музей.
Варя се скиташе наоколо като изгубена, плачеше от време на време и не спираше да тъгува. Изгубила се е, нещо в нея се е счупило. Павел е дошъл в селото им за наказание – родителите му са го изпратили в изгнание, за да се поизпоти и да намали гордостта си:
започнал е постоянно да се държи грубо, да се държи грубо с родителите си, да пие, да пропуска уроци, рискувайки да бъде изключен от първи клас, без да продължи във втори, и то напълно безконтролно.Семейният съвет решава, че Павел ще израсне в провинцията.
Той щеше да се замисли за поведението си. Отначало Павел, разбира се, буйстваше. Беше нанесъл синини на баба си, Анна Григориевна, и беше разбил нервите ѝ. Понякога отказваше да яде, понякога мълчеше с дни, понякога се прибираше от селския клуб чак късно… Там се запозна с Варя, която беше дошла да гледа един филм.
