Обади ми се непозната жена, която се представи за приятелка на съпруга ми и ме покани в едно кафене. Без да се колебая, отидох на тази среща

– Отивам в командировка – обяви мъжът. – Ще отсъствате ли за дълго? – попитах Павло. – Не, само за няколко дни и после обратно. Ще се върна при теб! Приготвих се, взех раницата си и тръгнах. След по-малко от половин час телефонът иззвъня. Вдигнах го и чух непознат женски глас.

“Здравейте – казва тя, – това ли е жената на Паша?” “Да”, отговарям, като вече усещам, че този разговор не предвещава нищо добро. Мъжът вече не е млад и фактът, че някой толкова млад го нарича “Паша”, е наистина обезпокоителен. – Къде е? – Отишъл е в командировка. “Защо?”

– “Знаеш ли – казва тя, като продължава да се обръща към мен на първо име, – той отиде да ме види. Имаше вълна от безответна емоция.”Коя сте вие?” – попитах я. “Оставил ли е лаптопа си вкъщи?” – “Оставил.” – “Отвори го и прочети кореспонденцията с Настя Захарченко.”

– “Ще ти се обадя” – отговорих и приключих разговора. Отворих лаптопа. Мъжът беше излязъл от контакта. Но акаунтът е регистриран към безплатна SIM карта, която имаме в резерв. Отварям страничния панел и сменям SIM картата. Възстановявам паролата. Отивам при контакта на Паша.

Той й пише неща, за които не съм и мечтал. Дори не можех да си представя колко богато беше въображението му. И талантът му да прави снимки на себе си. В резултат на разговора става ясно, че той наистина е отишъл да я види.И отново, той ще ѝ предостави, да речем, финансова помощ.

Обаждам й се отново. “И какво искаш?” – питам я. “Искам да дойдеш тук и да се срещнем с него заедно. “Защо искаш да направиш това?” – смее се подигравателно тя. “Така ни остави баща ми и не ми харесва какво прави съпругът ти” – отговаря тя. Просто се чудех колко далеч ще стигне.

Затова ще ти върна и парите.” “Много си съзнателна за възрастта си”, отговорих ѝ. “Нямаш представа колко много”, усмихна се Настя. “Аз съм на 18 години. А твоят Паша е почти на петдесет. Какво има да не се разбира? “Тръгвам си…” – въздъхнах аз. Нямаше как да изпреваря съпруга си, докато минаваше влакът.

Но, както разбрах от кореспонденцията, той планираше да се премести в апартамент под наем и тя щеше да дойде там. Така че имах още малко време. Взех си билет за високоскоростен влак. За щастие, в делничен ден имаше много свободни места.

Пристигнах и се обадих на Настя. Срещнахме се. Нямаше за какво да си говорим. Тя просто ми преведе някакви пари, няколко хиляди, които съпругът ми й беше изпратил. Седяхме известно време в едно кафене. Скоро Павел се обади. Тя се престори, че всичко е наред, и го покани в кафенето.

Разбира се, не спомена за мен. Павло се появи половин час по-късно. Той ни видя, постоя няколко секунди, обърна се и си тръгна. Измина почти месец, а той все още не се е обадил или писал. Той живее в провинцията.

Related Posts