На малкия си 10-ти рожден ден синът ми реши да празнува добре и да покани много приятели. Дълго мислихме как най-добре да забавляваме децата и тогава реших, че ще е хубаво да отидем на кино, за да гледаме анимационен филм, а след това да посетим едно кафене близо до дома ни. И когато се забавлявахме добре, рожденикът ме помоли да поканя най-добрия му приятел в нашата къща, за да продължат забавлението. Съгласих се и всички заедно отидохме в нашия апартамент. А вечерта мина бързо и никой не дойде за Дима.
Родителите му дори не се обадиха, за да попитат къде е детето им. Малко по-късно момчето се приближи до мен и каза: “Леля Юлия, ти толкова много обичаш твоя Сергей. Майка ми не ме обичаше така. Винаги се прибираше късно и само ни псуваше. А веднъж се случи така, че изобщо не се прибра. ” Както се оказа, майката на Дмитрий често излизала сама и оставяла сина си сам в къщата, затова скоро била лишена от родителски права. След известно време бащата взел Дима от детската градина, но животът му не се подобрил.
Между тях нямаше топли отношения. По това време баща ми вече имаше друга жена, затова често след училище момчето не се прибираше вкъщи, а седеше под верандата и го чакаше. Тази история ме смути, затова след този ден започнах да взимам от училище не само моя Сергей, но и Дима.
Не ми беше трудно да храня двете деца и да контролирам подготовката им за занятията. А след всичко това момчето се прибираше вкъщи вечерта. Това продължи до края на май. А след това баща му ме помоли да взема за известно време детето на Джули. Твърди се, че той и новата му съпруга се развеждат и сега трябва да помисли за бъдещия си живот.
Съгласих се, защото бях свикнал да живея по този начин. С течение на времето осъзнах, че никой няма да остави момчето. Така че трябваше да приема, че сега имам две деца. Живеехме добре по този начин. Децата се разбираха добре и дори започнаха да учат по-добре.
Беше по-интересно да решаваме проблемите заедно. Обръщах много внимание на новото бебе. А синът ми не се обиждаше, че сега майка ми не се грижи само за него. След като завършиха училище, и двете момчета постъпиха в университет. Дмитрий – за да стане програмист, а Сергей – за да стане лекар. Гордеех се, че съм успяла сама да отгледам достойно две момчета. Затова се надявам, че с Божията помощ ще мога да продължа да водя и подкрепям момчетата си.
