Аз съм на 28 години. Омъжена съм и имам 4-годишен син. Момчето ми е добре възпитано и добро момче. Никога не е имал проблеми, учителите в детската градина винаги са го хвалели. Но на новото място, когато синът ми отиде в друга детска градина, започнаха проблемите… Със съпругата ми се оженихме, когато и двамата бяхме на 22 години, веднага след като завършихме университета.
И двамата не сме местни жители, така че след като се оженихме, започнахме да наемаме апартамент. Намерихме си работа, а малко повече от година по-късно съпругата ми излезе в отпуск по майчинство – роди се синът ни Александър. Когато синът ни стана на година и половина, го записахме на детска градина, а съпругата ми се върна на работа. След още 2 години получих повишение, спестихме за първоначална вноска за апартамент и започнахме да търсим варианти. Сега синът ни е на 4 години и най-накрая се преместихме в собствен апартамент.
Решихме да се преместим в друг район, по-престижен, а и със съпругата ми не сме далеч от работата си. Разбира се, това е почти на другия край на града, така че трябваше да намерим друга детска градина за сина ни. Имахме късмет, намерихме добър вариант и там се съгласиха да приемат сина ни. През първата седмица всичко беше наред, поне нито аз, нито съпругата ми забелязахме някакви промени в поведението на сина ми. Но един ден прибирах сина си от детската градина и забелязах, че той е тъжен и изобщо не иска да говори. Оказа се, че в този ден в детската градина друго момче, Стас, му е направило подарък.
Синът ми обясни, че не е виновен, защото не е направил нищо, а момчето просто си е играло наблизо и изведнъж го е ударило с кола. Попитах какво е направил синът ми, но се оказа, че той просто си е мълчал. Прибрахме се вкъщи и по време на вечерята разказах на съпругата си за всичко. Тя каза, че синът ми не трябва да отвръща на удара, особено ако не иска, че просто трябва да каже на учителя, ако това се случи отново. Не бях съгласен с нея, защото синът ни все пак е човешко същество и трябва да може да защитава себе си и близките си, иначе може да израсне като безпомощен човек. Жена ми категорично не беше съгласна с мен и дори се скарахме.
Два дни по-късно отново беше мой ред да взема сина си от детската градина. Той отново беше разстроен. Саша ми каза, че онова момче, Стас, отново го е ударило. Този път само с юмрук, когато са излизали на разходка. Започнах да настоявам, че синът ми трябва да отвърне на удара на насилника си. Ден по-късно забелязах голяма подутина на челото на сина ми. Това отново беше Стас, този път той удари сина ми, когато отказа да му даде колата си. Разговарях с учителката и тя ми каза, че Стас израства като напълно неконтролируемо дете. Той често бие и обижда другите деца, а родителите му не реагират на забележките му. И самият Стас прави същото.
Учителите се опитват да се грижат за Стас и да го държат далеч от другите деца, но е невъзможно да се обърне 100% внимание само на едно дете в детската градина и такива инциденти се случват. Почти всички деца и техните родители се оплакват от поведението на Стас, но нито майка му, нито баща му реагират на това; те казват, че Стас е просто хиперактивно дете и всички тези инциденти са случайност, той не е искал да обиди никого. Осъзнах, че говоренето е безполезно, затова започнах да уча сина си да отвръща на удара.
Когато съпругата ми не беше вкъщи, играехме на играта “Стас и Саша”. Аз бях Стас, който се държеше нагло, а синът ми се учеше да отговаря на обидата. Разбира се, помолих сина ми да не казва на майка си за новата ни игра. В неделя изпратих съпругата си да пазарува с моята карта, за да си купи нова рокля и обувки в тон, а тя беше просто щастлива. Междувременно затвърдих успеха на Саша в нашата игра.
В понеделник, точно по средата на деня, съпругата ми ми се обади по телефона. Тя беше бясна, крещеше, че синът ни е пребил друго момче в детската градина и че аз съм го научил да го прави, и че сега синът ни ще израсне добро момче. Опитах се да я успокоя и обещах да разгледам ситуацията. От учителката научих, че Стас отново се е опитал да отнеме колата от сина ни и след това го е ударил силно, след което Саша го е пребил. Възпитателите се опитаха да успокоят Стас, но той изпадна в истерия и поиска майка му незабавно да го изведе от детската градина.
Те трябваше да го направят. Майката на Стас веднага се обадила на съпругата си и ѝ изкрещяла. Взех номера на майката на Стас и обясних ситуацията. Разбира се, не проведохме разговор, но защитих сина си, както можах. И знаете ли как завърши всичко? Родителите на Стас вече нямат никакви оплаквания срещу нас, а този човек вече изобщо не се приближава до нашия Саша в детската градина! Сега синът е винаги усмихнат и в добро настроение.
Разбира се, аз му говорих за това, че да се биеш е лошо и че трябва само да се защитаваш, и той ме разбра. Учителките му не му се карат и казват, че е много възпитано и добро момче. Така че знам, че съм постъпила правилно! Как мислите, че е правилно да се постъпва в такива ситуации?
