Преди единствената ми дъщеря да се омъжи, ѝ купих апартамент. По-точно казано, не аз го купих, а ние го купихме. Аз платих половината от нея, съпругът ми – около 25%, а дъщеря ми сама изкара останалите 25%. Купихме скромен едностаен апартамент, имахме достатъчно пари за това, не сме милионери…
След сватбата дъщеря ми остана в апартамента, но със съпруга си, и година по-късно им се роди дъщеря, а след това и син. След раждането на второто им дете младите родители осъзнали, че се чувстват тесни в едностайния си апартамент, и решили да се разширят, но как?
Не можели да си позволят ипотечен кредит – нямали достатъчно пари за първоначална вноска. Те не виждат друг изход. Наскоро зет ми измисли блестящ план за преместване. Преди да кажа каквото и да било, дъщеря ми има добра работа. За стандартите на нашия малък град тя печели добри пари, но в същото време цените на всичко не са ниски.
Зет ми печелеше почти наполовина по-малко от съпругата си и преди вълната на известната пандемия беше уволнен. Сега работи на половин работен ден, поправя неща тук и се грижи за неща там, но, разбира се, не може да се живее с тези стотинки.
Сигурно е мислил дълго и е разбрал, че всичко е заради града. Именно заради нашия град той седи на петата точка и търси лесни изходи. Предлага на дъщеря си да продаде апартамента си и да се премести в друг град, да започне от нулата, но с увереността, че утрешният ден ще бъде по-добър.
За да докаже тезата си, той привежда примера на свой приятел, който се преместил в същия град, в който той искал да отиде, и започнал да печели страхотни пари там. Когато дъщеря му отказала да продаде апартамента, той ѝ дал избор: нов град или развод. Казах на дъщеря си: “Поне не си изгорила всички мостове зад себе си.
Поне напусна работата си, взе си отпуск на собствени разноски. А тя ми каза: “Не искам децата ми да растат без баща. Трябва да направя тази стъпка. И изобщо, мамо, винаги съм живял според твоите указания. Това е моят живот, моите правила – не се намесвай. Разбира се, не се намесвайте сега!
