Миналата седмица мъжът се връща от чужбина. Виктор работи в Чехия от пет години. Но какво да правим, когато имаме три пораснали деца? Ние сме заедно от 15 години. Взехме решение да заминем заедно в чужбина, тъй като не виждахме друг начин да подобрим финансовото си положение.
Съпругът ми изпращаше пари, аз напуснах работа, грижех се за децата и построих къщата ни. Когато родителите на съпруга ми ни дадоха парцел за строеж, можехме само да извадим кутията. Само парите за труд на съпруга ми ни позволиха да завършим работата.
Решихме да се съберем за Покров Богородичен. Това е добър религиозен празник – повикахме свещеник, извършихме церемония по благославяне, а след това се събрахме като семейство, за да празнуваме заедно. В разгара на празненството забелязах, че съпругът ми държи телефона си в ръце и пише на някого.
Попитах го какво не е наред, а той отговори, че момчетата от работата му пишат, че трябва да се върне, защото трябва да приключат важен проект предсрочно. Бях малко разстроена, защото съпругът ми каза, че ще остане при нас за един месец, а на децата много им липсваше баща им.
Но какво да правим, парите ни трябват, защото все още трябва да купим мебели за някои стаи, а и трябва да довършим оградата. И щях да повярвам на тази приказка, ако на следващия ден не бях получила съобщение на телефона си. Непозната жена ми писа, че има връзка със съпруга ми и че чака дете.
Почти изпуснах телефона. Виктор е почти на 40 години, имаме три деца, какво дете? Искаше ми се да си помисля, че някой ми е изиграл лоша шега, но спокойствието в душата ми беше напълно изчезнало. Когато бях по-млада, забелязвах в съпруга си малки “грехове”, които се опитвах да игнорирам.
Но доколкото знам, в тях не е имало нищо сериозно – просто флирт. Винаги съм била сигурна, че той е от онези мъже, които поставят семейството си над всичко останало. Веднага щом започнах да показвам, че подозирам нещо, тази връзка веднага прекъсна.
Но това беше отдавна, мислех, че децата са променили съпруга ми. Когато отново прочетох съобщението, усетих как всичко в мен се свива и става студено. За първи път се уплаших за бъдещето ни, за първи път осъзнах, че семейството ни може да бъде унищожено. Оттогава започнах да наблюдавам по-внимателно поведението на съпруга си.
Не виждам някакви особени промени, но това не ми носи и никакво успокоение. Непрекъснато си мисля, че някоя вечер той ще дойде и ще каже точно тези думи, от които сега се страхувам повече от всичко друго на света. Дори започвам да си мисля, че съпругът ми е станал по-внимателен към мен.
Може би той се опитва да се помири с мен по този начин? Тези мисли ме правят едновременно щастлива и горчива. От една страна, разбирам, че той ме обича не по-малко от преди, а от друга, ми е трудно да осъзная, че страховете ми не са неоснователни. През септември беше моят рожден ден.
Съпругът ми ми подари златните диамантени обеци, за които мечтаех. Може би по този начин се опитваше да ме омилостиви. Не мога да се накарам да говоря с него откровено. Щом влезе в къщата, цялата ми решителност изчезва. Поглеждам го и осъзнавам, че няма да мога да издържа да го оставя, ако отиде при онази друга жена.
И постъпих много безразсъдно – толкова много се доверявах на съпруга си, че изобщо не се замислих на чие име са документите за къщата ни. А се оказа, че са на името на майка му. Съпругът ми обясни, че земята е на името на майка му и така е по-лесно.
Но свекърва ми трябваше да препише къщата на едно от децата ни. Искам да вярвам, че точно това ще се случи, но по някаква причина изпитвам тревога. Нямам сили да започна този разговор. Наистина се надявам това да е мимолетна прищявка.
Не искам да вярвам, че това ще унищожи семейството ни. В никакъв случай не искам да се развеждам. Затова мълчах, а съпругът ми се върна в Чешката република, позовавайки се на срочна работа. Не знам какво да мисля и какво да очаквам…
