Съпругът ми си има любовница. Тя се среща с него от дълго време. Не съм против връзката им. Дори не съм си помислял да правя нещо палаво и да изпращам съобщения на любовниците. Мразя, когато жените се карат за мъже. Виждам, че съпругът ми няма да напусне семейството, но и не иска да напусне любовницата си.
Затова направих компромис. Срещнах се с любовницата му и се съгласихме, че ще толерирам връзката им и няма да изпитвам злоба към нея. Жената се оказа много обичливо, мило и дружелюбно момиче. Разделихме се с нея в едно кафене след разговор като близки приятели. Дори си подарихме подаръци.
И така, те решиха да се оженят. Но само неофициално. Одобрих идеята и тримата започнахме да се подготвяме. С приятелката ми започнахме да избираме рокли една за друга.Тя ми избра красива вечерна рокля, а аз ѝ помогнах да избере сватбена рокля. Решихме сватбата да бъде в моята къща.
Аз, съпругът ми и свекърва ми се събрахме рано сутринта. Трябваше да играя ролята на свидетел на сватбата на съпруга ми. Подготвихме всичко за тържеството – нямаше проблем. Всичко беше почти истинско, но без службата по вписванията.
В деня на сватбата аз и приятелката ми бяхме като близки приятели. Облякох една вечерна рокля и помогнах на снаха ми да облече сватбената си рокля. Когато тя оправи сватбената си рокля, сложи воала и обувките си, влезе в залата. Прегърнахме се и си дадохме честна дума, че винаги ще бъдем приятели.
Съпругът ми и госпожата си размениха пръстените, а аз тържествено казах няколко пъти: “Горчиво, горчиво”. Една току-що омъжена жена и съпругът ми се целунаха страстно.Прекарахме сватбената си нощ в моята къща. Прекарах нощта в залата, където сватбата се провеждаше през целия ден.
Но и двамата не можахме да заспим. С “новата жена” на съпруга ми решихме да седнем в кухнята и да поговорим за женските проблеми. Общият ни съпруг вече спеше дълбок сън и не му пукаше за нас. Тя дойде в сватбената си рокля, а аз отново облякох вечерната си рокля.
Разговаряхме мирно и приятелски. Оказа се, че имаме много общи неща в живота си. По време на цялата тази история никога не съм се чувствала унизена или обидена. Напротив, много съм щастлива. Общувам с приятелката му много повече, отколкото със съпруга ми, и й помагам в живота.
Ходя с нея по магазините, на басейн, в кафенета и ресторанти, на плаж. Мисля, че ще бъда добър приятел. А мъжете ще дойдат по-късно.
