Беше обикновен делничен ден. След часовете по бокс със сина ми стояхме на спирката и чакахме автобуса. На спирката се появи семейство, състоящо се от родители и син. На пръв поглед изглеждаха като обикновено семейство, но веднага привлякоха вниманието ни, защото бащата на семейството много приличаше на съпруга ми.
Бях много изненадана от приликата им. Но не бях единственият, който забеляза тази прилика. Синът ми, който, между другото, се затича към тях, хвана мъжа за ръката и извика: “Татко, ти трябва да си на работа! И кой е този? Това ли е най-после новият ми брат?
Но почакайте, най-хубавото тепърва предстои!В същия момент съпругата му се обърна към мъжа си и го зашлеви изневиделица! Никога не съм виждал такъв гняв в очите на някого. Тя дори почерня от ярост, започна да ръмжи на мъжа си, не му даваше да се обясни, удряше го по гърдите и плачеше.
Ето ти извънреден труд! Виж, ти и синът ти сте почти на една и съща възраст!” – и повярвайте ми, това са нежни думи в сравнение с това, което крещеше тя. А какво да кажем за мен? Стоях там в пълно объркване. Аз, разбира се, се опитах да му обясня, че съпругът ѝ просто много прилича на моя, така че синът ми е номиниран.
Съпругът също се опита да успокои жена си, но опитите му бяха неуспешни. Съпругата му не можеше да бъде успокоена, тя крещеше с пълно гърло. Как мислите, че се е чувствал извършителят на скандала в този момент?Той гледаше с интерес и искрено не разбираше защо баща му се кара с някаква леля.
За щастие автобусът ни не закъсня. Качих се в автобуса и отново се напоих. Цял ден мислех за тази случка. Беше ми смешно, дори се смях на глас вкъщи, когато си спомних какво се е случило, но също така ги съжалих.
Разбира се, никога няма да разберем как се е оправдал пред съпругата си, но не мисля, че беше добра идея да се каже, че детето е сбъркало. По време на вечерята със сина ми разказахме на съпруга ми за инцидента. Той се разсмя до сълзи. Но после заедно кодирахме бедняка. Жена му дори не се опита да го изслуша.
