Максим вижда едно младо момиче в градината на Настя и я харесва. А когато видя лицето ѝ, замръзна на място

Макс и Настя се срещат от гимназията. Те учеха в един и същи университет и всички там знаеха, че младите хора ще се оженят, след като завършат. Всички обичаха тази двойка… освен Саша. Александра беше момиче от заможно семейство. Освен финансовото състояние момичето беше и дяволски красиво и всеки втори беше влюбен в нея, но тя избра Макс и не искаше да мисли за никой друг.

По много коварен и ужасно грозен начин Саша отблъсна Макс от Настя. За да не навлизаме в подробности, ще кажем, че Саша майсторски представи обикновеното общуване на Настя с нейния съученик като флирт с него. След този инцидент Макс и Настя никога повече не се видяха… никога в живота си. Месец след развода Настя разбра, че е бременна, но не каза нищо на Макс, защото смяташе, че това е неуместно – той направи своя избор в полза на Саша…

Настя си взема отпуск от училище, ражда дъщеря си и оттогава започва най-трудният период в живота ѝ. Тя работеше като учителка в детска градина, а след работа се налагаше да работи на половин работен ден, за да може малката Юлия да няма нужда от нищо. Междувременно Макс и Саша опитаха вкуса на семейния живот. Те бяха сгодени, но Макс всеки ден осъзнаваше, че Саша е най-голямата му грешка в живота.

Когато Юлия навърши 19 години, Настя вече я нямаше. Работата без прекъсване изсмукваше цялата ѝ енергия и жизненост. Юлия постоянно се обвиняваше, мислеше, че майка ѝ е излязла от пътя си заради нея, и подкопаваше здравето си. По това време Макс и Саша вече бяха разведени и тъй като семейството на Александра обещаваше да преследва момчето цял живот, след раздялата той се премести да живее в друга държава. Онзи ден той сънува Настя.

В съня си тя стояла с бебето на ръце и казала, че очите на дъщеря ѝ са от баща ѝ. Макс веднага скочи от мястото си и набра номера на майка си. – Скъпа, сега е пет часа сутринта. Какво се е случило, че е толкова спешно? – Попита майката на Максим, като вдигна слушалката. – Мамо, сигурно ще прозвучи странно, но знаеш ли как е Настя? Тогава Максим научи цялата истина за смъртта на Настя и за това, че има дъщеря.

Майка му, за съжаление, научи за всичко, след като момичето беше починало… На следващия ден Максим взе първия полет обратно към родната си страна. Веднага побърза да отиде на гробището и там не беше трудно да открие паметника на Настя – момичето беше коленичило отсреща и ридаеше с глас. – Юлия? – попита Максим.

– Кой сте вие? – Момичето вдигна огромните си небесносини очи; те наистина приличаха на тези на Максим. – Аз… – Макс беше объркан и дори не знаеше как да се представи, – Юлия, аз съм баща ти. – Къде си била през цялото това време? Едва сега се сети за него? Твърде късно е! Заради теб мама вече я няма. – Едва вчера разбрах, че имам дъщеря. Тези двамата имаха за какво да си говорят. Точно това правеха в нефизическото присъствие на Анастасия.

Те се върнаха от гробището сами. А два месеца по-късно Максим убеди Юлия да замине с него за чужбина. – Ще се върнем тук, нали?! – Юлия попита със сълзи на очи: – Нашите роднини са тук… Мама. – Разбира се, скъпа, корените ни са тук, със сигурност ще се върнем. А мама е с нас навсякъде. Тя не е на милиметър от нас.

 

Related Posts