Родителите ми имаха апартамент, в който не живееше никой. Той беше наследен от баща ми благодарение на работата му. Когато сестра ми се омъжи, баща ми искаше да ѝ даде апартамент, но тя и съпругът ѝ се преместиха в друг град. А аз тъкмо бях започнала да живея с бъдещия си съпруг.
Живеехме в хубав, уютен апартамент. Вземахме го под наем, но бяхме доволни от него и нямахме друг избор. Майка ми започна да се занимава с бизнес. Тя нае апартамент. Това беше тристаен апартамент, като във всяка стая живееше по едно семейство. Преди това апартаментът е бил развалина, а след това е станал напълно необитаем.
Очаквахме бебе. Когато родителите ми разбраха, че ще стават баба и дядо, решиха да ни дадат апартамента. Естествено, зарадвах се, въпреки че родителите ми ме предупредиха, че преди да се нанесем в апартамента, ще трябва да го ремонтираме.
“Поне ще си имаме собствено жилище”, помислихме си със съпруга ми и отидохме да видим с какво си имаме работа. Повярвайте ми, никога през живота си не съм виждала такава свинщина. Събрахме всичките си спестявания, които възлизаха на 1,7 милиона гривни, и започнахме да го ремонтираме.
Не разполагахме с достатъчно пари за бригада, затова със съпруга ми направихме всичко сами. Съпругът ми се опитваше да ме предпази от тези тревоги, но аз не исках да го оставям сам с тези тревоги. С 6-месечно бебешко коремче лепях тапети, почиствах паркета и ходех със съпруга ми да търся подходящи материали.
Ремонтът отне много време. Когато приключихме на 100%, синът ми беше на една година. Оставаше само да окачим пердета и да купим ново спално бельо за новата къща, но не успяхме да го направим. Очевидно имаше причини за това.Не издадохме повторно документите. През този период баща ми почина.
Аз бях дъщеря на баща ми и приех това много тежко. След като той почина, майка ми стана пълноправен собственик на апартамента. И нямаше и месец по-късно, тя ми постави ултиматум: майка ми щеше да продаде апартамента, за да има с какво да живее след баща ми, така че аз трябваше да платя покупката на апартамента, в противен случай тя щеше да ни изхвърли.
Скарахме се. Аз останах с детето на улицата. Търсенето на жилище не става веднага. Съпругът ми някак си ни измъкна от тази ситуация. Неговите връзки ни помогнаха. На улицата не ни оставиха непознати хора, а собствената ми майка… И след това тя ми се обади и поиска да се отнасям с нея както преди, защото тя е моята майка.
