Беше обикновена петъчна вечер. Инна миеше чиниите след вечеря, а съпругът ѝ Никита си играеше с 2-годишната им дъщеря в хола. Изведнъж телефонът иззвънял – това бил телефонът на съпруга ѝ, който той бил оставил в кухнята. Виж!” Инна чу гласа на съпруга си.
Тя отиде при него и прочете името на обаждащия се на екрана: “Никита, това е Лариса от работа. Ще й се обадя по-късно. Инна познаваше всички колеги, с които работеше нейната Никита; разбира се, познаваше и Лариса. Тя беше млада жена, която нямаше голям късмет със съпруга си и беше останала сама с петгодишната си дъщеря.
От време на време Лариса се опитвала да уреди живота си, но не успявала. Тя винаги беше разстроена и всички в работата я съжаляваха. Дори мъжете. Затова Инна моментално забрави за Лариса, бързо изми чиниите и побърза да отиде при мъжа и дъщеря си. Всички заедно гледаха анимационни филми.
И дойдоха в кухнята да пият чай само час по-късно.” “О, забравих за Лариса. Тя ми изпрати толкова много съобщения. Помоли ме да й помогна да монтира гардероб утре …. Не знам …. Имаш ли някакви планове за утре? – Не… Ще отида при нея и ще го монтирам – усмихна се Инна. – “Между другото, как е тя?”
– “Изглежда, че отново е скъсала с някого. Честно казано, не знам точно, имам много работа, така че се опитвам да не обръщам внимание на излишните приказки – Никита се усмихна на Инна. На следващия ден Никита се прибра късно и по всичко личеше, че е много уморен. Ще вечеряш ли? – Само чаша чай.
Не се притеснявай. Инсталирах всичко. Това беше такъв огромен гардероб! Честно казано, мислех, че няма да успея да се справя. Затова й казах следващия път да си поръча инсталация…. – И изобщо, тя беше на ухо за следващия си неуспешен романс. Той беше женен и нямаше да напусне съпругата си.
Тя плачеше по цял ден. – “Е, разбираемо е защо те помоли да опаковаш гардероба: обичаш да съчувстваш и да насърчаваш.” – Добре… отивам да си лягам. Наистина съм уморена. На сутринта Инна се събуди и телефонът на съпруга ѝ отново звънна. Никита не беше там, а душът течеше. Инна погледна към екрана и видя, че се обажда Лариса.
“Каква досадна жена! Неделя е! Сутрин е! А тя се обажда на женен мъж!” Инна беше възмутена. Искаше да сложи глава на възглавницата, но започна да получава съобщения на телефона си: това бяха снимки. Снимките бързо се сменяха една след друга и Инна не можеше да повярва на очите си.
После взе телефона на съпруга си и отново погледна снимките. Имаше гардероб, очевидно онзи, който Никита беше сглобил вчера, и на фона на този гардероб Лариса беше облечена в много откровено облекло. И тогава въпросът: “Ами добре ли съм?” По някаква причина Ина погледна към предишната кореспонденция и видя, че съпругът ѝ ѝ пише:
“Добро утро, скъпа” и “Лека нощ, котенце”, а Лариса го нарича “скъпи”. Никита влиза в спалнята и вижда Ина да гледа с ужас телефона си. “Какво видя там?” – смее се Никита. Той взе телефона от ръцете на Инна, погледна го и се разкрещя. Но не каза нищо. “Какво?” – попита накрая Никита, неспособен да издържи на погледа на съпругата си.
“Ти…” Инна не можеше да намери подходящата дума. Между нас няма и не може да има нищо!” – Защо тя те нарича “скъпи”, а ти ѝ пишеш такива поздрави? А снимката? Нормално ли е да се изпращат такива снимки на женени мъже? – Повярвай ми… Няма нищо между нас, никога не е имало и никога няма да има!
– Добре, да отидем на закуска – каза Инна. Тя не можеше да повярва, че е попаднала в такава ситуация.- Не! Не ме четете… не сега! Никита излезе на разходка с дъщеря си, а Инна остана вкъщи и плака. Тя много искаше да повярва на Никита, но между тях се появи някаква невидима пропаст. Измина една седмица.
Никита се опитваше да се преструва, че нищо особено не се е случило и че всичко е наред, както обикновено. Но Инна не можеше да продължи както обикновено и в събота сутринта каза: “Никита, не мога да продължавам така. Вярвам ти и в същото време не ти вярвам. Не мога да ти се доверя както преди.
Искам да се разделим. Никита изненадано погледна Инна: – “Инна, пак ти казвам, че нямам нищо с Лариса или с някой друг. Дори не знам защо е изпратила тези снимки. – Аз знам! Мислела е, че си готов да започнеш връзка с нея. И защо? Защото си ѝ помагал за всичко и си ѝ писал постоянно.
Никита свежда глава: – Да, Инна. Да. Бях глупав. В края на краищата аз винаги съм готов да помогна. А тя беше в лошо емоционално състояние и аз исках да ѝ помогна. Но аз те обичам, чуваш ли ме?” – Микита, аз също те обичам, но усещам огромно напрежение между нас… Инна се разплака.
– “Любима моя – Никита прегърна съпругата си и я погали по главата, – скъпа моя, любов моя. Не плачи… Аз наистина не искам да се развеждаме. Много обичам теб и дъщеря ни и искам да бъда с теб завинаги… След известно време Инна успява да прости на Никита за всичко и отново започва да му се доверява.
Отношенията им се подобряват и преминават в друга фаза на развитие, а сега двойката очаква второто си дете. И двамата осъзнаха колко крехки са взаимоотношенията и колко лесно могат да бъдат разрушени.