Живях със съпругата си в продължение на 10 щастливи години. Отгледахме двама прекрасни сина. Децата вече ходеха на училище. Когато възникна нуждата от клубове, секции и кръжоци за развитие на децата, се оказа, че нямаме достатъчно пари. По онова време със съпругата ми работехме в строителна фирма. Печелехме добри пари. Но имахме две деца. Затова реших, че ще отида да работя.
За щастие, имах стари приятели, които ми помогнаха да си намеря работа. “За шест месеца можеш да изкараш доста добри пари в чужбина”, казах на жена ми. Тя хареса този вариант. За първи път тези 6 месеца ми се сториха като тежък труд. Исках да видя децата си, да ги прегърна, да поговоря с тях. Но разбирах, че това е за тяхно добро.
Жена ми често ми се обаждаше, разказваше ми за напредъка на децата, че всички те ми липсват и ме чакат. Прибрах се у дома късно през есента. Всичко беше много добре. Бяхме щастливи. Шест месеца по-късно съпругата ми роди дъщеря. Когато разбрах, че моята Юлия е бременна, бях шокиран.
Как е възможно това, чие е това дете? После се успокоих. Юлия не обясни нищо, освен че винаги е била готова да подпише документите за развод. Не бързах да се развеждам, защото виждах, че Юлия е много притеснена, и реших да не я притискам и да чакам да ми каже всичко. Нямах причина да бързам. Обичах и обичам съпругата си и синовете си. Не исках да ги загубя и се надявах, че всичко ще се оправи. Накратко, приех, т.е. простих на съпругата си за изневярата.
Особено след като се роди момиче. Винаги съм искала да имам дъщеря. Нарекохме я Соня, слънцето. Тя порасна много бързо. Първата ѝ дума беше “татко”. Не мога да си представя как съм живял без Соня.
Тя заемаше цялото ми пространство, всичките ми мисли. Върнах се на старата си работа. След работа винаги тичах до супермаркета, купувах разни дреболии за децата и се прибирах вкъщи. Отношенията със съпругата ми се подобриха. Тя видя привързаността ми към момичето и се смути. Аз също го почувствах. Имаше известно напрежение между нас. Но животът продължаваше. Не исках да анализирам ситуацията си толкова задълбочено.
По това време се чувствах добре. Вкъщи винаги ме посрещаше едно малко мъниче, което пристъпваше напред, за да ме посрещне. И аз бях щастлива. Може би беше добре, че не знаех нищо. Наскоро обаче срещнах един мой стар приятел. Той ме попита дали планирам отново да замина за чужбина. Отговорих му, че не знам.
Тогава той ме попита: “Как е дъщеря ти? Знаеш ли изобщо чие дете е тя? Моята. Ако искате да ме обидите, няма да се получи. Обичам жена си и децата си. И ако искаш да бъдеш истински мъж, не разпространявай клюки. Това е моето семейство. Излязох, оставяйки приятеля си в объркано състояние.
В този ден почувствах, че трябва да защитя децата си и съпругата си от чуждите клюки. Юлия видя, че се прибрах вкъщи много раздразнен. Тя ме попита какво се е случило. Казах ѝ, че съм се запознал с Васил. Щом чу това име, Юлия веднага промени лицето си, а след това с треперещ глас каза, че е време да ми разкаже всичко, което се е случило.
Когато бях в чужбина, Васил често посещаваше дома ни, защото му имах доверие и го помолих понякога да посещава жена ми, за да ѝ помогне. Един ден Васил дойде при моята Юлия и й каза, че съм си взел жена и няма да се върна у дома.
Казва, че е бил толкова влюбен в нея, че е забравил за съпругата и децата си в Украйна. И тогава Васил се възползва от момента, в който Юлия ми беше ядосана и наранена. И за късмет няколко дни не отговарях на обажданията ѝ, защото телефонът ми беше откраднат. Така че тя измисли всякакви неща.
Разбира се, беше ми неудобно да слушам всичко това. Но знаех, че това е грешка. Помолих я да забрави за всичко, което се беше случило, и да живее както преди. Юлия ме обича и аз я обичам. Имаме семейство, деца. Не е ли това най-важното нещо? Никой няма право да се меси в нашето семейство, камо ли да съди мен или Юлия! Никой от нас не прави грешки!
