Стоя на опашка в аптеката. Пред мен има двама души: възрастна жена, облечена извън сезона, и млада майка, която се огъва под тежестта на дете в ръцете си. Бабата се приближава до прозореца, протяга рецептата и казва: “Дъщеря ми, трябват ми само няколко реда, страхувам се, че няма да имам достатъчно пари.”
Аптекарят намира банкнотите и казва: “Дължите ми толкова. Възрастната жена бърка в изпочупеното си портмоне, изважда последните си монети и след това установява, че й липсват няколко гривни, за да вземе монетите. Аптекарят отвръща поглед, взема блистера и продължава да обслужва младата майка.
Бедната жена отива до прозореца и със сълзи на очи се опитва да върне парите в портфейла си. В този момент не можех да мисля за нищо друго освен за това, че трябва да помогна на този човек. Отидох при него и му предложих помощта си. Отначало баба ми не ми повярва.
Гледаше ме сякаш съм извънземен. Очите ѝ продължаваха да мигат, а сълзите ѝ, които почти стигаха до брадичката ѝ, изведнъж замряха. Тогава очевидно идеята, че й предлагат безплатна помощ, най-накрая я осени и тя ме хвана за ръката, сякаш се опитвах да избягам.
Пръстите ѝ се вкопчиха в ръката ми, толкова силно, че ме заболя. Тогава си мислех, че това вероятно е последната им надежда. Отидохме до прозореца и баба ми отново извади рецептата. Само че сега аз казах: “Всичко от списъка, моля.” Тук отново изпитах чуждия поглед на лицето си – само че този път от страна на фармацевта.
Накрая добавих списък с необходимите ми лекарства, за които бях дошла в аптеката, защото в пристъп на ентусиазъм почти бях забравила. Когато излязохме от аптеката с баба ми, тя продължаваше да повтаря: “Бог да те благослови, дъщеря ми”. Сложих в юмрука ѝ двеста гривни, но тя отказа и се опита да си тръгне.
Трябваше да положа много усилия, за да я убедя, че го правя от цялото си сърце. Когато погледнах бавно премятащата й се фигура, по някаква причина изведнъж се почувствах толкова засрамен. Сякаш самият аз бях виновен, че нашите стари хора не могат да си купят основни лекарства. Оттогава съм особено чувствителен към възрастните хора в магазините, аптеките или към просещите.
