Тази година Кристина и Андрей имаха годишнина – 10 години съвместен живот. Този път те решиха да празнуват в селската си къща, закупена неотдавна. Инициатор на празника в провинцията беше, разбира се, Андрей. От друга страна, Кристина винаги се е чувствала по-добре в големите градове, но съпругът ѝ настояваше за това, което трябва да се направи.
От друга страна, мъжът искаше да отпразнуват тази дата само двамата. Тази година зимата беше особено студена и беше добре, че в къщата имаше камина. Дървата пращяха толкова приятно в камината, а зад прозореца духаше снежна буря. Двойката нямаше деца, въпреки че Андрей много искаше да ги има, но Кристина винаги намираше аргументи за това.
Тя не искаше да разваля талията си, Кристина искаше да живее за себе си, а по-късно се оказа, че Андрей има известни проблеми с това. Андрей в известен смисъл вече се беше примирил с нея. Понякога молеше жена си да вземе дете от сиропиталището, но Кристина винаги намираше причини да отложи този разговор за по-късно.
И така, Андрей реши да повдигне темата отново в тази празнична вечер. Изведнъж на вратата неочаквано се почука. Кристина се почувства неловко. – Кой може да е в този студ? – каза Кристина и отиде да провери вратата заедно с Андрей. Кристина излезе във всекидневната, където през отворената врата нахлуваше сняг.
Беше много студено и тя се загърна в пухения си шал. Изведнъж видя едно момиче, което стоеше във всекидневната с малко дете на ръце. Зъбите на жената тракаха, тя не можеше да произнесе нито дума както трябва. Фразите ѝ бяха много объркани. -Влезте бързо вътре. Навън е толкова студено.
Как се оказахте сами навън в това време с бебе на ръце?Андрей помоли младата жена да влезе в къщата. Тя не можа да му отговори веднага, затова се озова на улицата, като само погледна детето си. Съпругът погледна към Кристина. – Моля те, помогни на хората, Кристинушка. Вижте колко им е студено.
А ти, момиче, влез вътре, трябва да се стоплиш с бебето. Кристина беше много изненадана. Жената изпадна в ярост от случилото се. Тя веднага разказала всичко на съпруга си. – Коя е тя? Ами ако това е измама и тя не е сама? Знаете ли какво е намислила? Андрей реши да вразуми Кристина. – Не казвай това на Кристина.
Междувременно младата жена вече се беше стоплила малко, свали якето си и реши да ни разкаже какво ѝ се е случило. “Днес ме изписаха от родилния дом заедно с детето ми, но съпругът ми не дойде да вземе мен и сина ми, не отговаряше и на обажданията ми.
Вече си мислех, че изведнъж нещо се е случило, сама стигнах до къщата, оказа се, че съпругът ми не е сам там. Той ми каза, че е трябвало да ме предупреди, че ще дойде днес. Така че съпругът ми ме изхвърли навън. Нямаше къде другаде да отида. Огледах се, а в селото имаше светлина само в прозорците на вашата къща, затова реших да ви помоля да ме приютите за известно време.
Моля да ни извините, искахме само да се стоплим, сега ще си тръгнем”. – “И вие изведнъж си помислихте, че ще ви приемем!? Откакто съпругът ти те изгони – настояваше Кристина. Изведнъж тя рязко се обърна и каза на съпруга си. – “Трябва да избереш – или аз, или тя да остане. Всъщност имахме планиран празник за тази вечер.”
– “Кристина, моля те, не казвай това. Те ще замръзнат, ако ги изпратим. Бебето може да измръзне до смърт в това време. “Когато Кристина чу това, тя набра един номер и изтича в стаята си. След няколко минути излезе с вещите си. “Къде отиваш, Кристина?
Толкова е затрупано със сняг, че кола не може да мине по тези пътища.” Андрей ѝ каза. – “Егор ще дойде да ме вземе сега. Не е нужно да ходя никъде сама. “Съпругът беше изненадан. Това беше негов много добър приятел и съдружник в общ бизнес, но как е свързан с Кристина, Андрей отначало не можа да разбере.
Но скоро всички чуха шума от приближаваща кола. Това беше джип с Егор зад волана. Щом го видя, в момента, в който го видя, Кристина излезе от къщата при него, навличайки небрежно коженото палто, което съпругът ѝ беше подарил тази сутрин. По-късно Андрей даде на младата жена нещо за ядене, докато тя седеше тихо до камината и люлееше бебето си.
Към сутринта времето започна да се подобрява. Момичето се канеше да си тръгне, но Андрей разбра, че тя иска да отиде при роднините си, но те са много далеч и тя още не знае как да стигне дотам. Мъжът предложи на момичето да остане. Отначало тя не искаше, но после разбра, че сега така или иначе няма къде да отиде, но все пак се чувстваше много неловко.
Андрей отиде в магазина, за да купи неща за бебето. Неща, които бяха необходими, неща от първа необходимост. Момичето нямаше със себе си дори пелена за новородено. След магазина той побързал да се върне веднага, момичето не го изчакало и заспало там, на дивана, заедно с бебето.
Андрей не можеше да изхвърли младата майка с детето на улицата, тя нямаше къде да отиде, затова ѝ предложи да поживее известно време в къщата му на село. Самият той се връща в града. Когато се върнал в града, установил, че Кристин я няма. От нея беше останала само една бележка: “Ти си добре.
“Мислех, че имаш връзка. Успех с новата ти жена.” Мъжът не се разстроил от заминаването на жена си, оказало се, че тя нарочно е платила на лекарите, за да могат да впишат безплодието в медицинската документация на Андрей. Кристина отдавна се среща с Егор зад гърба му.
Андрей не може да понесе такова предателство от страна на приятеля си и, разбира се, прекъсва отношенията си с него. По-късно, когато се върнал от града в къщата си на село, Андрей бил изненадан от уюта, който това момиче му създало.
Миризмата на домашно приготвена храна, никога не беше усещал така в живота си с Кристина. И тогава мъжът осъзна, че не напразно му се е случила такава история. Самата съдба е искала те да бъдат заедно. Андрей предложи на това момиче да остане с него завинаги.
