Баба ми не можа да сдържи сълзите си. На прага на къщата имаше торба с дрехи. Игор се качи в прегръдките на баба си, обви ръце около врата ѝ и извика: “Не ме пускай, бабо.” Антон се събуди от телефонно обаждане. Непозната жена му казала, че може да дойде в районната служба за настойничество и след като попълни документите, да вземе сина си.
антон работел във фирма като заместник-директор по дребно строителство. Пътувал е в командировки. Преди пет години в съседния квартал се строяла строителна площадка и там той се запознал с Ира. За него тя била обикновено момиче и при всяко пътуване той си намирал момиче, с което да прекарва времето си.
От какво друго се нуждае един неженен мъж? И така, тя, едно селско момиче, попадна в мрежата му. Срещали се един месец, после той заминал и повече не се видели, въпреки че ѝ обещал планини от злато. Преди три години Антон се оженил за дъщерята на собственика на фирмата, Уляна, дали по любов, или заради печалба, не можем да разберем.
Но той спря да излиза, сигурно наистина я е обичал. Искаха да имат деца, но не се получи.И тогава лекарите диагностицираха Уляна с невъзможност да има деца. Антон я подкрепяше по всякакъв начин: “Не се притеснявай, ще живеем така.” Антон разказа на Уляна за обаждането от службата за настойничество.
Той се поинтересувал откъде е дошъл синът му. уляна го изслушала мълчаливо и за изненада на съпруга си тръгнала. Антон очакваше скандал, както обикновено реагират съпругите в такива ситуации. пътуването не беше дълго. От службата за настойничество му съобщиха, че майката на Игор, Ирина, е повалена от болест.
И сега баба му го отглежда. Но годините си казват думата и прабабата вече не е в състояние да го прави.В акта за раждане на Игор като негов баща е посочен Антон, така че те го намират. Изготвиха документите и отидохме на адреса. На прага имаше торба с дрехи. Игор се качи в прегръдките на баба си, обви ръце около врата ѝ и извика:
“Не ме пускай, бабо…” Антон, гледайки трезво на ситуацията, реши да се върне следващия път, когато Игор свикне с тях. Уляна, обляна в сълзи, го хвана за ръка: “Антон, Бог ни даде шанс. Шанс да изпитаме щастието да бъдем родители. Няма да си тръгна без Ихор. Не искам да се разделя с него нито за миг.
Да вземем баба Маша и Игор да живеят с нас. И ще живеем като едно голямо и щастливо семейство… Минаха две години и сега всички живеят заедно. Баба Маша се е подложила на лечение. Игор ходи на училище, в първи клас, и очаква с нетърпение майка му Уляна да дойде да го вземе.
Те ще носят заедно ученическата му чанта и ще споделят впечатленията си за това как е минал денят им. Антон и Уляна са най-щастливите родители. А Игор е най-щастливият син, защото си има мама, татко и баба. А след два месеца ще си има сестричка!