Николай, седмокласник, живееше недалеч от Настя, третокласничка. Той обичаше да наблюдава това прашно момиче с дълги плитки. Понякога ходеха заедно на училище. По време на почивките Николай често спасяваше момичето от момчетата-разбойници, които обичаха да тормозят децата.
През зимата двамата ходели да се пързалят заедно.Когато Настя била в първи клас, баща ѝ починал. Майка ѝ не може да понесе удара и започва да пие. Момичето станало непривлекателно, а майка ѝ забравила да ѝ готви. И изведнъж Настя изчезнала някъде. Николай веднага забеляза липсата ѝ. Чувстваше се тъжен без нея.
Може би е болна, помисли си Николай. Но минаха седмица-две, а Настя не се виждаше никъде. “Мамо, къде е Настя?” – попита той един ден. “Изпратиха я в сиропиталище”, отговори майка му тъжно. “Никога ли няма да я видя повече?” – попита развълнувано Микола. “Може би няма да я видиш. “Тогава дойде армията.
След службата си Микола се върна у дома, пораснал. Един ден случайно среща Настя на улицата. Първоначално не я познава – тя върви с непознат човек. Освен това коремът ѝ беше забележимо издут. Истината, по мнението на Николай, беше още по-красива. Той усети как сърцето му се свива в гърдите.
“Все пак ми липсваше Настя”, помисли си Николай и ускори крачка, за да укроти някак вълнението си. Николай влезе в института. Той се премества в града. По-късно си намерих работа, която съчетавах с обучението си. Поне веднъж месечно той посещаваше майка си, която беше останала сама в селото и го молеше да се върне при нея.
И това се случваше, когато майка му внезапно се разболяваше и се нуждаеше от външна помощ. Тогава Николай се запознал с Настя за втори път. Тя беше също толкова красива, колкото и тогава. До нея беше синът ѝ. По онова време Настя живееше сама със сина си. Тя очакваше дъщеря.
Съпругът ѝ се прочул, а след това, по време на спор с негови приятели, получил сериозна травма на главата и малко по-късно починал. Тя останала с Юра и неродената им дъщеря, която щяла да се роди.Юра беше много умно и разговорливо момче. Той погледна Николай и изведнъж попита:
“Чичо, можеш ли да ми помогнеш да сглобя едно малко креватче за сестра ми, която скоро трябва да се роди?” Николай го гледаше с такива искрени детски очи, че не можеше да откаже. “Разбира се, че ще помогна”, каза той неочаквано. А след това двамата с Настя пиха чай с домашни сладкиши.
Настя му разказа за живота си. Изведнъж той си представи, че това е неговото семейство – Настя и Юра. И една малка дъщеря, която щеше да се роди.Беше късно и време да се прибираме. На прощаване той каза: “Ако имате нужда от помощ, просто попитайте. Щастлив съм да ви бъда полезен.”
И тогава всичко започна да се върти като на филм. Настя отиде в болницата по лекарско предписание – чакаше бебето да се появи на бял свят. Юра остана сам вкъщи. Тогава той дойде да види Николай. Каза, че е много тъжен и се страхува за майка си. Момчето живя така почти седмица.
Когато Настя се върна от болницата, тя заведе Юра у дома. Момчето погледна към Николай и изригна: “Чичо Николай, бъди ми баща. Много искам да имам баща…” Николай не знаеше какво да отговори на тази толкова необичайна молба.
Момчето наистина се протягаше към него, сякаш беше негово собствено. Той прегърна момчето и му каза, че ще го посети утре. Освен това почувствал, че е нужен не само на момчето, но и на майка му. Чувстваше, че е обгърнат от истински мир до тази жена. Да, по-късно те станаха семейство…
