Внучката ѝ Оля, която по онова време беше на тринадесет години, винаги беше изпращана при баба Душа за двуседмична ваканция. През първите няколко години внучката споделяла всичките си ваканции с баба си, много я обичала и винаги с удоволствие идвала в нейното село.
Но после момичето пораснало и всичко му омръзнало: нямало приятели, нямало кино, нямало къде да отиде. А Оля беше единствената ѝ внучка. Един ден зет ѝ завел Оля при баба ѝ. Нюта, дъщерята на Душа, раждала второто си дете и, както виждате, решили да заведат първото в дома на баба ѝ, като казали, че то има нужда да подиша чист въздух.
И да разведри живота на баба си. Баба Душа беше твърде щастлива, тя много обичаше внучката си, а момичето приличаше на майка си. Копие. И появата на внучката се отрази положително на финансовото състояние на баба Дуся. Преди бабата живеела само с пенсията си, но сега зет ѝ пращал пари за издръжката на Олечка, за да може тя да се храни добре.
Така че сега баба Дуся нямаше нито една стотинка, която да спести. Момичето изобщо не беше свикнало с домакинската работа. Но баба Душа не настояваше да ѝ помага, тъй като рядко има внучка.И дори сега е благословия да имаш човек в къщата, с когото да говориш за ежедневието.
Едва тогава момичето започнало да се подиграва с храната, която баба ѝ готвела за нея. Знаеше, че баща ѝ е отделил много пари, за да може баба ѝ да я храни с каквото пожелае. Бабата беше тъжна. В края на краищата тя била купила всички лакомства в селото, за да не остане внучката ѝ гладна или още по-лошо – да отслабне.
После дойдоха оплакванията, че баба кряка прекалено силно и че чичо Гена, братът на майка ѝ, безполезен човек, който оставаше на врата на баба, винаги пееше пиянски под носа си и пречеше на момичето да чете литературата, възложена за лятото.
Две седмици по-късно, на сутринта, Оля избухна. Някой беше изял кроасана ѝ. Тя веднага се разплака, а баба Душа се опита да разбере кой може да е изял лакомството на внучката ѝ. После разбра, че това е Хриско. Тогава момичето се обадило на баща си и го помолило да изпрати пари.
Но вечерта зет ѝ дошъл да види какво се случва. Заради пристъпите на гняв на Оля ситуацията беше разбрана погрешно. Нюта се възмущава от майка си и след това те никога повече не изпращат детето при баба му. А баба Душа била много тъжна.
