Виктория е на 5 години, когато майка ѝ умира. На този ден в дома им дошли много хора. Всички бяха облечени в черно и много плачеха. След охраната отец Петро опакова нещата на дъщеря си, качиха се в колата и дълго пътуваха. Вита не разбираше какво се случва.
Тя започна да плаче, но Петро се пречупи и каза: “Така е, майка ми си отиде. Тя почина, беше много болна. Сега ще живееш с мен, с моето семейство. Когато пристигнаха в новия апартамент, Вита беше посрещната от внушителна и ядосана жена. Това беше Лена, съпругата на Петър. От стаята излязоха две момчета, полубратя, които веднага не харесаха Вета.
Тя отвори чантата си и изтърси съдържанието ѝ на пода. – “Какви са тези парцали? Намерихте ги на боклука? Те започнаха да тъпчат дрехите на Вита и момичето извика безпомощно. Елена и баща ѝ дотичаха, за да чуят плача ѝ. “Виждате ли, едва прекрачила прага, тя вече създаваше проблеми.
“Защо изобщо ни е нужно това наметало?” – започна Елена. Бащата събра вещите на дъщеря си, хвана я за ръка и я отведе в най-отдалечената стая. Беше очевидно, че тази стая е била използвана като склад, със само един малък прозорец. – “Сега трябва да живееш със семейството си.
Опитай се да се сприятелиш с всички и не ми създавай проблеми – каза баща ми. Вита се отнасяше с отчуждение в къщата. Не я хранели със сладкишите, които ядели всички останали, дори се страхувала да излиза от стаята си, за да не й се подиграват момчетата. Ядяла безвкусна каша с вода или супа, но без месо.
Понякога баща ѝ тайно ѝ давал няколко бонбона. Няколко месеца по-късно бащата на Вита преместил една старица в килера при нея. Леглото ѝ направи стаята почти празна. Елена не харесваше и баба си. По време на вечерята баба ѝ изведнъж каза: “Къде е Вита?
“Защо детето винаги яде в нейния ъгъл, а ти не го храниш с лакомствата, които имаш?” – Петя, обясни на майка си – започна Елена. – “Мамо, тя просто не е твоя и… -Как да не е, тя е твоя дъщеря! “Елена, ако мъжът ти ти е изневерил, обвинявай него, не детето, а него.
Ти си безсрамница, отвратително е да седиш на една маса с теб. Баба напусна масата и влезе в стаята. Вита чу всичко и беше много изненадана. За първи път в тази къща някой се застъпваше за нея.През нощта Вита се събуди, за да отиде до кухнята и да пие вода. Тя чува разговора на баща си и Елена: -“Нека побързаме да решим въпроса с къщата на тази стара дама.
Продайте земята, вече съм намерил старчески дом за нея. Трябва да направим нещо друго с момичето, знаеш, че тя не е част от семейството ни. Тя просто ни пречи – прошепна гласът на Олена. Вита веднага изтича при баба си и започна да я събужда. “Какво става, какво се е случило?”
– “Бабо, чух ги да си говорят. Не разбрах много, но Елена каза, че е намерила къща за теб. И че искат да направят нещо с твоята къща. Баба разбираше всичко. На сутринта тя започна да опакова нещата си, а Вита й каза да опакова и своите. Петя се прибра от работа: -Мамо, какво правиш? -Млъкни!
И не ме наричай майка, срамувам се от начина, по който отгледах сина си. И ако отново започнеш да говориш за продажба на къщата ми, ще кажа на Светлана, тя ми е племенница и е много добър адвокат. Ще взема Вита с мен и ако се съпротивляваш, ще получа попечителство над теб, това няма да е достатъчно. Петя и Олена стояха в шок. Но баба и Вейта пристигнаха благополучно в селото и започнаха нов живот.