Люба винаги е била жена в тяло, с наднормено тегло, и не е била доволна от това. Поглеждаше се в огледалото и осъзнаваше, че прилича на крава или още по-лошо – на слон. Колкото и да се опитваше да отслабне, Люба винаги се пречупваше и започваше да яде все повече и повече и я привличаха нездравословни и мазни храни.
Но когато започнала да получава пенсията си, най-накрая решила, че животът ѝ определено ще се промени. Люба изхвърлила всичките си стари дрехи и се подложила на строга диета. Ограничила се до месото и рибата, а след това стигнала и до млечните продукти.
Хлябът бил неин враг номер едно. Нищо сладко, дори в плодовете тя стана избирателна. Задушаваше само зеленчуци, без масло. Ядеше само овесени ядки с вода, като често повръщаше от такава храна, но нямаше какво да направи, защото отслабваше.
Година по-късно Люба била неузнаваема, била толкова слаба, никой никога не я бил виждал такава. Цветът на лицето ѝ стана сивкав, кожата ѝ висеше на костите, а всички бръчки се виждаха рязко. -“Занимавам се с фитнес, когато имам достатъчно енергия.
И така се чувствам толкова лека… О, не разбирате, че за да станете като мен, трябва да работите усилено върху себе си и да имате воля. Оттук започват здравословните проблеми на жената. Имала ужасни болки в стомаха, постоянно главоболие и много бързо се уморявала.
Трябвало постоянно да лежи, за да се възстанови.Тези промени се отразяват на характера на жената. Люба става непоносима. Тя се притесняваше и нервничеше за всяко малко нещо. Така приятелите на Люба започнаха да се отдръпват от нея. Имаха традиция да се събират в края на месеца и да ядат нещо вкусно.
В една от тези вечери домакинята поканила Люба да опита вкусна салата по нова рецепта: -“Ех, това майонеза ли е? Подхвърляш ми отрова; за разлика от теб, аз все още искам да живея нормално. Домакинята, разбира се, съжали, че чува това, но всички си взеха поука – да не канят Люба на такива пиршества. И така Люба останала без приятели и забавления, но със здравословни проблеми и вечно лошо настроение.
