Павло влезе в отделението. Той не искаше да влиза, но жена му го убеди. Намерили буболечки по цялото тяло на Павло и той трябвало да бъде почистен. Нямаше пари за отделно отделение, затова го настаниха в двойно отделение. Посреща го съквартирантът му Михаил.
– “За първи път ли си в болницата?” – попита той Павел. – “Да, но виждам, че не си”, каза Пол. Пол отиде до леглото си. Започна да прибира вещите си. Дойде една медицинска сестра и го помоли да дойде с нея. Когато се върна, той легна на леглото и погледна към тавана. – “Защо не говориш? “С каква диагноза са те вкарали тук?” – попита Михаил.
– “Говоря с Бог. Всяка вечер се моля да се почувствам по-добре” – отговори Пол. – “Вярващ, значи.” “Защо Бог не те е спасил от болестта?” “Хора като теб ходят на църква, палят свещичка за здраве, а после с години не излизат от болницата”, засмя се Михаил.
Това не беше първият път, в който Михайло попадаше в болница. Той има хронични кариеси и много други рани, които не могат да бъдат лекувани. Прекарва повече време в болницата, отколкото в леглото до съпругата си.” “Бог дава на човека изпит и му помага да го издържи.
Само хората със силна психика разбират това. Животът не може да съществува без проблеми. Ако преминете всички изпитания и успеете да останете човек, Бог ще вземе душата ви при себе си”, казва Павел. -Глупости… А ако се проваля на теста, ще бъда ли изпратен в ада?В живота си съм правил много лоши неща.
Например изневерих на жена си. Няма значение къде ще отидеш, стига да е по-добре от тази воняща болница – разсъждаваше Михаил. Това е Божията воля – коментира Павел. Дълго разговаряха за съществуването, за Бога и дори си припомниха стихотворението на Данте Алигиери “Божествена комедия”.
“Ако целият свят се помрачи, то е заради самия човек: само той е източникът на всички беди, само той е творецът на своите скърби” – цитира Павел стих от стихотворението. Пол и Майкъл заспаха. На сутринта се събуди само Пол. “Сбогом, приятелю, надявам се, че си отишъл на по-добро място” – каза Пол и излезе от стаята.
