После майка ми я изпрати на пазара да купи хранителни продукти и й даде цял списък. Не й се налагаше да готви за баща си, така че не натоварваше дъщеря си. На пазара беше шумно, както обикновено. Момичето вече беше събрало целия списък и се канеше да се прибере у дома.
Покрай нея минала една циганка и й казала: – О, скоро ще се омъжваш, виждам две от тях, ще избереш другата. По онова време Лида беше много млада и не беше мислила за женихи. Тя пренебрегна циганката и се прибра вкъщи още същия момент. И сега, когато Лида завършва училище, тя дори не си спомня за пророчеството на пазара. Лида винаги е била красива, наистина е имала две гаджета. Единият е бил Левко, той ѝ е подарявал цветя и се е грижил за нея, бил е галантен.
А другият, Степка, изобщо не правеше нищо, не се грижеше за нея, само се усмихваше и това се харесваше на Лидка. Те завършиха училище. Тогава майката влезе в стаята и каза на дъщеря си, че сватовете са дошли да я видят. Тя отначало се объркала, попитала кой е и това бил Левко.
Избягала разплакана, но майка ѝ я подкрепила и отказала на сватовете. Тя все още обичаше Степка. Минаха две години, а Лида продължаваше тихо да плаче за Стьопка вкъщи. И тогава една вечер. Дойдоха сватовете. – Вие имате стоката, ние имаме кунетата.Не дойдохме ли за Лида?
Лида избяга от стаята и застана до баща си, като скромно наведе глава. Баща ѝ я попита: “Обича ли те годеникът ти? Лида кимна с глава в знак на съгласие. Месец по-късно двамата отидоха в града, за да се оженят. След това имали много деца, обичали се и не си говорели.
Лида била вече на четиридесет години, когато видяла онази циганка, докато вървяла по улицата с децата си. Беше стара жена, но по някаква причина жената я помнеше. Тя се спря, погледна Лида и каза: “Виждам, че ще имаш дълъг живот. Днес Лида е на 96 години. Степан го няма от пет години, но децата, внуците и правнуците й са при баба си.
