Това е историята на това как търпението ми се пречупи. Съпругът ми винаги е бил ревнив и понякога тази ревност стигаше до абсурд. Последния път, когато отидох в магазина и останах до късно, скандалът завърши с нещо, което никога не бих могла да си представя.
Той ме държеше отговорен за дъщерите ни. “Всъщност най-голямата прилича на Дима, в нея няма нищо мое. Ти преспа с него, когато аз бях в командировка. Майка ми ми каза точно тогава, че не може да греши. Да, свекърва ми живееше с нас и не правеше нищо друго, освен да налива масло в огъня.
Никога не сме имали нормални отношения. – Да, сине, тя не може да се мери с теб. А виж по-младата, тя няма нищо от нашето, дори не прилича на нас, също като първата, сигурно е била в Москва.” – Да, не случайно е останала до късно – съгласи се съпругът ми с майка си.
“Аз останах при майка ми. Посещавах я веднъж на няколко години, но съпругът ми забрани да я виждам по-често. Той никога не е бил сигурен в мен. Просто исках да остана с нея още малко. И дъщеря ми видя баба си за първи път, последният път, когато майка ми я видя в болницата, беше три дни по-късно, когато съпругът ми изгони майка ми от къщата, като каза, че ни притеснява, а майка му никога не ни е притеснявала…Е, това беше последната капка. Събудих дъщерите си и събрахме нещата си.
Знаеш ли какво ми каза: “Таня, не си тръгвай. Обичам те. Няма значение дали това са моите деца или на някой друг. И аз обичах този мъж в продължение на 15 години. Той не ме е пускал да изляза от къщи, все още ли се съмнява в моята лоялност към него?
Отидох с дъщерите си в къщата на баща ми, той беше идвал много пъти, простих му и се върнах. Но през следващите пет години кавгите, основани на ревност, не спираха и аз го напуснах напълно, осъзнавайки, че вече не го обичам, тези кавги убиха всички чувства, които някога съм изпитвала към него.
