Дима и аз се оженихме и заживяхме в моята къща. Наследих апартамента от баба ми и дядо ми. Живеехме като обикновена семейна двойка, работехме, вършехме домакинската работа, ходехме на разходки и т.н. Наскоро се прибрах от работа и бях ужасно уморен.
Исках веднага да си взема душ, да хапна и да спя до следващата смяна. Отидох в банята и видях, че там е 16-годишният брат на съпруга ми. Той ни беше дошъл на гости от селото. Колкото и странно да звучи, той снимаше видеото в банята ни, сякаш осветлението беше добро.
Той ме поздрави, извини се и отиде в кухнята. Разбира се, не се зарадвах на посещението на нашия гост, тъй като никой не ме беше предупредил предварително за него. А и тогава имах планове за уикенда и нямах намерение да вися с един тийнейджър по цял ден.
След като си взех душ, отидох в кухнята и видях, че съпругът ми и брат ми са изяли цялата храна и не са ми оставили нищо за вечеря. Исках да изпия малко чай, но се оказа, че и те не са ми оставили никакъв чай. Разбира се, бях много разстроена…
На следващия ден братът на съпруга ми каза, че иска да се разходим из града и да отидем в парка. Родителите му го изпратиха до града и дори не му дадоха пари за транспорт. Казах му, че това не е мой проблем и че може да ходи пеша до парка.
А аз отидох да се срещна с един приятел, когото не бях виждала от дълго време. Когато се върнах у дома, всички роднини на съпруга ми бяха в дома ни. Всички те ми се скараха, сякаш съм извършила някакво престъпление. Изгоних всички от къщата, включително и Дима.
Той ми крещеше по-силно от майка си. На следващия ден Дима уж дойде да си вземе нещата. Помогнах му да опакова нещата, защото той дори не ми се извини. Все още си мислеше, че той и роднините му са постъпили много добре с мен, за разлика от мен.
