Прибирах се от работа и случайно срещнах Елена. Ходехме заедно, когато бяхме млади, и се разделихме заради някакви глупости. Тя винаги се опитваше да разбере връзката ни, аз не виждах никакви проблеми, а тя не беше доволна от нещо.
И сега, почти 8 години по-късно, се срещнахме отново. Тя се беше усъвършенствала толкова много, а аз вече не бях студент от вчера, а служител в голяма компания. Решихме да прекараме времето си като в доброто старо време. Слязохме от автобуса и се отправихме към бара.
След това придружих Алена до вкъщи, тя закачливо ме покани на кафе и аз не отказах. Вкъщи изпихме всичко, което можехме. Беше безсънна нощ, отдавна не ми се беше случвало да се забавлявам толкова много.
Но на сутринта тя посочи вратата: “Хайде, да вървим. Майка ми ще се върне от смяната си след час, какво ще ѝ кажа? Добре, че имах време поне да си взема душ. Бързо излязох от къщата. Беше едва 6 ч. сутринта, а трябваше да съм на работа до 8 ч., така че нямаше смисъл да се прибирам вкъщи. Реших да дойда в офиса, тъй като точно до кабинета на шефа ми има диван и ще полежа малко преди началото на работния ден.
Я позичив у колеги невеликий плед, зняв штани, щоб не пом’яти і ліг спати. Прокинувся я дуже бадьорим, навіть протверезілим. Дивлюся на годинник, а час 12 дня. Всі співробітники тихо ходять по офісу, Я запитав, що сталося.- Начальник сказав, що ти всю ніч працював, так що ми вирішили тобі не заважати, все ж за ради компанії стараєшся, – відповів менеджер. Я швидkо натягнув штани і зайшов до начальника.
Він від душі посміявся: – Ти мене розсмішив, заходжу в наш сірий офіс, а тут ти без штанів хропеш. Я все розумію, справа молоде, погуляти хочеться. Але май на увазі, якщо ще раз повториться-звільню. – Мудра ви все-таки людина, – відповів я начальнику і пішов працювати.
