“Жена, казах ти! Не продаваме половин хляб!” – каза рязко касиерът, а старата дама, която стоеше на касата, заплака горчиво. Факт беше, че тя нямаше достатъчно пари, за да си купи цял хляб. На същата опашка имало млад мъж, който забелязал, че старицата е в затруднено положение.
Той се приближил до нея и я попитал: “Мога ли да ви помогна да си купите хляб?”. Бабата кимна със сълзи на очи. “Благодаря ти, сине”, каза тя. Младият мъж взе хляба и отиде до касата. След като плати, той го подаде на баба си. “Благодаря ви много, любезни млади човече.
Как мога да ви се отплатя?” – попита старата дама.”Няма нужда да ми благодариш. Важното е, че сега няма да останеш гладен”, отговори момчето с усмивка. Бабата му отвърна с усмивка. “Бог да те благослови, сине мой.” Младият мъж напусна магазина с чувство на топлина в сърцето.
Радваше се, че е успял да помогне на старата дама в нужда. На следващия ден младият мъж дошъл в същия магазин и видял същата старица на опашката. Тя го видяла и се усмихнала. “Здравей, сине! Как си?” “Здравейте, добре съм, благодаря ви. А вие как сте?” – отговори младият мъж.
“И аз се справям добре. Още веднъж ви благодаря за помощта вчера. Днес най-накрая получих пенсията си”, каза старицата. “Няма за какво. Радвам се, че успях да помогна – отвърна младият мъж. От този ден нататък всеки път, когато виждаше тази мила старица в магазина, той ѝ помагаше да пазарува и да носи тежките торби.
Тя винаги го благославяше, а той винаги се усмихваше в отговор. С течение на времето момчето и баба му станали приятели. Често се срещали не само в магазина, но и се разхождали до дома ѝ, разменяйки новини и истории за живота си.
Бабата се превърнала в нещо като семейство за младия мъж и той бил щастлив, че онзи ден успял да ѝ помогне в магазина.
