Израснах в семейство, което винаги е живяло комфортно. Баща ми си изкарваше добре прехраната, което му позволяваше да ходи често на почивка, редовно да обновява всичко и всички – и да не пести от лукс. Въпреки това той твърдо вярваше във финансовата предпазливост и често казваше: “Днес богат, утре беден”.
Тази философия ни послужи добре, особено по времето, когато той беше безработен, тъй като нашите спестявания поддържаха стандарта ни на живот. Когато започнах да изкарвам пари сам, следвах стриктно съветите на баща ми. След като родителите ми починаха, ми остана добре поддържан тристаен апартамент в столицата, само на 30 минути от работата.
В рамките на една година обаче се изнесох, след като срещнах жена, пред която не исках да разкривам богатството си. Наехме заедно малък апартамент, като си поделихме разходите по равно. Междувременно аз давах под наем апартамента, който бях наследил, като пазех в тайна от нея този факт и доходите си.
Продължих да живея скромно и да пестя усърдно. Ирина, моята приятелка, имаше добра работа, но нямаше лични спестявания или собственост. Живееше ден за ден, като харчеше всичко, което изкарваше. Аз не споделях нейното мнение, затова мълчах за финансовите си навици.
Ирина не обичаше да готви и да чисти, предпочиташе да поръчва храна и да наема фирми за почистване, за които плащаше сама. Когато Ирина се разболяваше, тя ми искаше пари, но аз отказвах, като предлагах само минималната сума за лекарствата ѝ. Тя сама плати медицинските разходи.
По-късно, когато телефонът ѝ се развали, се престорих, че нямам пари, като се престорих, че съм взел пари назаем от приятел. Това сякаш я разстрои, но тя не го изрази. Два месеца по-късно си купих кола със спестяванията си и все още ми оставаха пари.
Ирина се разстрои, протестирайки, че съм имал пари за кола, но не и за нейните нужди. Несъгласието ни доведе до двуседмично мълчание, напрегнат период, в който почти не си говорехме. Може би тя очакваше да се разкайвам, но аз вярвах във финансовата отговорност и не можех да разбера липсата на умения за бюджетиране в нейната зряла възраст.
В крайна сметка Ирина си тръгна, като посочи като причина моето скъперничество. Не разбирах защо тя приравняваше пестеливостта със скъперничеството и не разбираше, че нейното разточителство е по-вредно?
