Забелязах, че дъщеря ми е спряла да ме кани на детски партита. И след още една възможност реших да я попитам директно. Отговорът на дъщеря ми ме изуми

Веднъж дъщеря ми ми намекна, че съпругът ѝ не одобрява честите ми посещения. Те са млади, работят много и искат да си почиват насаме. Тези думи ме нараниха, но не им се скарах. Наближаваше рожденият ден на внука ми Сергей. Помислих си, че ще ме покани на гости, приготвих му подарък и изгладих костюма му за рождения ден.

Но никой не се обади предварително. След това сама набрах номера, за да поздравя детето, и не чух покана. Същата история се повтори и с моята внучка. А аз не разбирах какво се случва. Спрях подаръците в шкафа, чудейки се дали изобщо да ги подарявам.

Наскоро не издържах повече и попитах дъщеря си директно: “Не разбирам, обидих ли те по някакъв начин?” “Мамо, за какво говориш?” “Ами защо не ме поканиш при децата? За кого ги купих тези подаръци, за себе си ли?” – О, ти имаш предвид това!

Не, просто в днешно време децата обичат да празнуват със съучениците си. Те вече са пораснали и не се интересуват от компанията на възрастните хора.” – Но аз съм собствената си баба! С болка осъзнах, че дъщеря ми вероятно е права. О, това поколение.

Как ги възпитава, къде е уважението, къде е любовта към роднините? Нямам на кого другиго да се оплача от живота си, освен на моята приятелка. А тя винаги е позитивна и ми казва да не се притеснявам, защото животът е твърде кратък, за да го пропиляваме в обиди.

– Трябва да си намериш съпруг! Знаеш ли какви чудеса може да направи любовта? Ще се почувстваш така, както когато си била на 20 години!” – убеждаваше ме Василена. И вечерта седнах на дивана. Изваждам стари албуми със снимки и плача. Как се е променило времето.

Преди няколко години дъщеря ми идваше при мен с внуците си, оставяше ги за уикенда и се разхождахме, а после заедно правехме кюфтета. А сега се оказва, че вече никой няма нужда от мен! Как да обясня на дъщеря си, че трябва да обичаш и уважаваш собствената си майка?

Related Posts