Тази история се е случила преди двайсет години. По онова време със съпруга ми живеехме много зле, а освен това имахме дъщеря, която тогава беше едва на годинка.
Липсваха ни пари, защото аз бях в отпуск по майчинство, а заплатата на съпруга ми беше намалена. Не можех да се върна на работа, нямаше на кого да оставя дъщеря си, а Соня беше постоянно болна.
Броихме копейки и едва оцеляхме. Един ден една циганка почука на вратата ни. До нея имаше момченце на около четири години, което се криеше зад полата на майка си. Жената ме помоли за храна.
Не беше изненадващо да я срещна, защото кварталът ни беше беден и тук живееха много бедни семейства. Отидох в кухнята. Хладилникът беше почти празен.
На далечния рафт намерих два малки буркана със сладко, хляб и пакет зърнени закуски. Дадох на жената половината хляб и едно бурканче сладко. Циганката ми благодари сърдечно, а тъмните ѝ очи блестяха.
– “Виждам, че не живеете добре, но не сте ми приготвили никаква храна. Скоро всичко ще се оправи, в семейството ще дойдат пари и детето ще спре да боледува.
Циганката си тръгна, а аз останах да стоя там, смаяна. Най-странното беше, че думите й наистина се бяха сбъднали! Съпругът ми изведнъж беше повишен в работата, а дъщеря ми спря да боледува. Изобщо не вярвам в свръхестественото, но не знам как иначе да си обясня случилото се.
