Първите пет години от брачния ми живот живях със свекърва ми. Тези години бяха като ад. Раиса Петровна ме мразеше от пръв поглед и правеше всичко възможно да ме накара да се чувствам неудобно в дома й.
Съпругът ми беше по цял ден на работа, нямаше кой да ме подкрепи, а свекърва ми се възползваше от това и дори си позволяваше да вдига ръка срещу мен.Когато тя почина, се отказах от бизнеса. След това животът ми продължи повече или по-малко спокойно.
По това време вече имах две дъщери и неочаквано забременях за трети път. Тъй като това се случи след смъртта на майка ми, Иван започна да настоява да наречем дъщеря си на името на Раиса Петровна.
Бях отвратена от тази идея, но не можех да се противопоставя на желанието на съпруга си. Така се роди третата ни дъщеря. Раиса толкова много приличаше на покойната ми свекърва, че дори ми беше неприятно да я гледам. Дори когато беше бебе, много приличаше на нея.
Когато порасна, приликата стана още по-очевидна. Въпреки че беше мое собствено дете, не можех да я обичам и да общувам с нея по същия начин, както с другите деца.
Вероятно тя е усещала това и е била привлечена от мен, но аз продължавах да я отблъсквам. В най-добрия случай просто се опитвах да я държа далеч от погледа си, но дори в поведението ѝ забелязвах прилики със свекърва ми, затова от време на време получавах пристъпи на раздразнение и гняв към нея, можех да ѝ крещя и дори да я бия.
След като навърши осемнайсет, Рая веднага започна да живее отделно, не ми говори, а аз се опитвам да забравя, че имам такава дъщеря.
