Когато бях на 13 години, родителите ми се разведоха. Майка ми се опитваше да направи всичко, за да запази семейството, но баща ми имаше много тежък характер. От този ден не съм виждала баща си повече. Не се обаждаше, не ни изпращаше пари.
А после разбрахме, че си е намерил друга жена, имат деца и живеят щастливо до края на дните си. След известно време майка ми спря да ми обръща внимание и аз останах съвсем сама. Имах баба и дядо, но ги посещавах много рядко.
Когато баба ми почина, майка ми не положи никакви усилия да я изпрати с достойнство. Една вечер дядо ми каза, че апартаментът, в който живеем, ще отиде при мен. Бях на 20 години, когато се влюбих в едно момче от квартала. Родителите му бяха стари, но той беше добре възпитан и имаше всички маниери.
Чувствах се много добре с Юра. Той не ме напусна, когато дядо ми почина. Когато ми предложи брак, не се поколебах и за минута. След сватбата се преместихме в къщата на родителите на съпруга ми и тогава животът ми се превърна в кошмар.
Свекърва ми не ме оставяше да дишам спокойно, вдигаше шум за всяко дребно нещо. Година след сватбата родих дете. Юра беше щастлив, но отказа да помага за детето. Преместихме се в апартамент, който получих от дядо ми, и Юра използваше това като повод да отиде в дома на родителите си в случай на някаква кавга или скандал.
Скоро всичко това ми омръзна. След поредната кавга, когато Юрий не се прибра цяла седмица, продадох апартамента си, взех сина си и заминах с първия полет. Осъзнах, че съм направила грешка, когато емоциите ми се успокоиха.
След месец почивка исках да се върна, обадих се на съпруга си, но той каза, че няма да ми позволи да дойда на прага и че утре ще подаде молба за развод и ще ми отнеме детето. Нямам представа какво да правя сега.
