Съпругът ми и аз имахме две деца. Той винаги искаше да осигури бъдещето им, затова постоянно изчезваше, за да работи в различни страни. След училище дъщеря ми постъпи в медицинско училище.
Някога и аз мечтаех да стана лекар, но не се получи. Затова сега правя всичко по силите си, за да платя за образованието на дъщеря ми и да сбъдна мечтата ѝ. След като завърши стажа си, Иванка обяви, че ще се омъжва. Със съпруга ми веднага решихме да ѝ дадем апартамент.
След сватбата помогнахме да го ремонтираме. Накратко, осигурихме им пълна програма.Синът отива в колеж и учи за механик. Оженил се и родителите на годеницата му им дали едностаен апартамент и те се преместили там.
Със съпруга ми издишахме спокойно, но мен непрекъснато ме измъчваше една мисъл: ние не бяхме дали нищо на сина си. Един ден споделих чувствата си със съпруга ми и вечерта на същия ден решихме да подарим на сина ни парцел земя.
Може би той ще пожелае да си построи къща на него. През уикенда поканихме сина и снахата на гости и им казахме, че имаме подарък за тях. Връчихме документите на сина ни, но по някаква причина той не беше доволен. Той дори не попита къде се намира парцелът.
Не издържах и го попитах: “Сине, какво става? Ти й даде апартамент за 30 000, а на мен – парцел земя за 10 000. И, колкото и да е странно, ни е много тясно в малкия едностаен апартамент.
От една страна, разбирах сина си. Но от друга страна, родителите ни дори не ни даваха столчета. Постигахме всичко сами. А той все пак е мъж: негова пряка отговорност е да осигури на семейството апартамент.
