Това е разказ за моя дядо. Наскоро баба ми почина. Дядо ми реши, че няма какво да прави тук, затова скоро ще отиде при нея. Реших, че по всякакъв начин ще спра наплива на тези мисли. Затова се приготвих да отида в селото му; отначало дядо ми каза, че не ме чака, че не може да се справи с мен.
Казах му, че вече съм на 16 години, така че няма да му се налага да се занимава с мен. Първата ми идея беше да прекопая градината и да засадя поне лук и няколко зеленчука. – “Но защо ми е да го правя?” “Ще ни напуснеш, роднините ти ще дойдат на гости, а градината ни е пораснала. И с какво ще ги храним? Скъпо е да ги докарваме от града.
-Това е така. Тогава намерих едно кученце, макар че беше малко болно. Дядо ми пак ме ругаеше, питаше ме защо му е нужно, как да се грижа за него. Затова го успокоих и му казах, че ако си тръгне, ще пуснем кучето да тича из селото. Там има добри хора, те ще го хранят.
После ми стана малко лошо, помолих го да сготви супа, а той каза: “Имам само един петел, и то стар. От него не можеш да направиш супа. -“Дядо, не се притеснявай. Вече съм се уговорил със съседа да ни донесе няколко кокошки. Да, уговорих се и за една коза, искам мляко. -Какво правиш? Как ще ги гледам всичките? Бързо разбрах, че сме построили навес за животните си. Тогава пристигна майка ми. Точно както в детството си, тя доведе вкъщи котка, защото е много бременна.
Старецът се разгневи още повече. На сутринта се събудих по-рано от обикновено. А дядо ми седеше до снимката на баба ми и й говореше тихо: – “Нин, съжалявам. Не мога да дойда сега при теб. Това непослушно момче, Димка, нашият внук, е направил нещо странно с дъщеря ни. Направили са цял план. Сега имам кокошки, коза и куче. Котката няма да роди днес или утре. Сега съм с тях, не мога да напусна фермата. Димка трябва да се върне след два месеца по време на есенната ваканция. И кой ще го посрещне, ако не аз? Виждаш ли, Нина. Бях щастлива, планът наистина проработи. Тръгнах си спокойно. Обещах да се върна.
