Винаги съм живяла в някаква ориенталска приказка, в която бащата е глава на семейството и нямаш право да не му се подчиняваш, затова се омъжих три пъти, където съпругът е господар, а аз – негова слугиня. Първият ми съпруг ме напусна, като каза, че съм му омръзнала, че само му готвя, а аз не разбирах, че освен да готвя, какво друго трябва да правя, за да угодя на съпруга си?
Той ме остави с две деца. С втория ми съпруг се държах по същия начин и родих две деца. По онова време обаче той не печелеше много и аз трябваше да работя на половин работен ден. Децата от първия ми брак вече можеха сами да изкарват пари, но вторите трябваше да бъдат изхранвани.
Вторият съпруг показа истинското си лице, когато се разболях, той не искаше болна жена. Напусна и си намери нова. Възстанових се, но навикът главата на семейството да е вкъщи не изчезна, имах нужда от мъж до себе си. Третият ми съпруг, почти го взех от улицата като коте.
Направих от него мъж. Сега работя, отново за съпруга си. Похарчвам половината от заплатата си за него. Смятам го за глава на семейството, въпреки че той не носи нищо в къщата. Дори започнах да давам частни уроци и учениците идват при мен за уроци по английски език.
Наскоро той ми каза, че съм неподдържана жена, че не се грижа за външния си вид и че съм стара. Това е от човек, който е с три години по-млад от мен. Между другото той се чувства млад, а аз съм звезда за него. Разбира се, не ми е приятно да чуя такива думи по мой адрес и дори след такива думи отказвам да му помагам финансово.
В допълнение към предишните обиди той започна да ме нарича алчен. Но вече не мога да понасям този човек, но ориенталските ми корени се проявяват от време на време, заради тях мисля, че го поставям на пиедестал, а той ми говори като на робиня.
Момичета, какво ме съветвате да направя, толкова години съм живяла и работила с него, но кой ще има нужда от мен на тази възраст? Никой не харесва старите хора.
