Много от моите роднини спряха да ми говорят и ме смятат за луд. И всичко това е заради едно добро дело, което направих.

Дадох подслон в дома си на възрастна дама от старчески дом и оттогава роднините ми спряха да ми говорят. Смятат, че не съм нормална. Дали съм направил нещо нередно?

Хората осиновяват деца от сиропиталища. Защо възрастните хора да не заслужават същата помощ и внимание?В продължение на много години ние четиримата живеехме в тристаен апартамент: двете ми дъщери, майка ми и аз.

След като майка ми почина, отсъствието ѝ от дома се усещаше силно. Година по-късно срещнах стара приятелка, която, както се оказа, беше настанила майка си в старчески дом и беше забравила за нея.

Сърцето ми се изпълни със съжаление и реших да приютя тази жена. Роднините и приятелите ми ме нарекоха “луда”, но дъщерите ми ме подкрепиха.

Баба Нина веднага се присъедини към семейството ни, като стана негов любим член и пръв помощник по всички въпроси. Тя върна радостта и живота в дома ни – дори се грижеше за занемарените стайни растения.

Въпреки че семейството и приятелите ми се дистанцираха от нея, съм сигурна, че съм постъпила правилно. Баба Нина вече се превърна в ангел-хранител за нас, шепнеше ни молитви всяка вечер и изпълваше дома ни с любов.

Related Posts