Свекърва ми, Анастасия Игнатиева, е невероятна жена. Тя сама е отгледала съпруга ми в малко село, като е работила неуморно, за да му осигури стабилно бъдеще. Всеотдайността ѝ към работата никога не е намалявала и дори сега продължава да работи усилено, въпреки че от много години не ѝ се налага.
Анастасия винаги е била всеотдайна и никога не е пропускала да ми напомни, че благодарение на нейните усилия имам грижовен съпруг и комфортен живот.Що се отнася до нас, съпругът ми и аз сме в добро положение: успяхме да си купим собствена къща и да живеем в благоденствие.
Това, което ме тревожи, е следното: свекърва ми ни изпраща пакети с домашно приготвена храна на всеки две седмици. Тази щедрост е хубава, но за нас тя е прекомерна. Съпругът ми е на специална диета по здравословни причини, а аз не мога да изям цялата храна сама, дори с помощта на дъщеря ми.
Въпреки нашите обяснения свекърва ми продължаваше да изпраща тези пратки, вярвайки, че имаме остра нужда от тях. От уважение винаги ги приемам и й благодаря за добрината. Но миналия месец, поради непредвидени обстоятелства, не успях да взема храната.
Уведомих Анастасия за това. Съпругът ми също не успя да вземе пакетите от автогарата. В резултат на това храната беше върната в селото. Същия ден свекърва ми се обади разстроена и разплакана и ми се скара, че не съм взела пратката.
По-късно съпругът ми също изрази разочарованието си, като настоя, че от мен зависи да намеря време. Оттогава пратките спряха да идват, а свекърва ми почти не ми говори. Съжалявам за недоразумението и се чудя дали наистина е било възможно да намери време за такъв “важен” въпрос.
