Останах съвсем сама, след като съпругът ми почина; синът ми се ожени и заживя с жена си в нейния апартамент, въпреки че беше малък. Имах два апартамента, в единия живеех, а другия давах под наем на наематели и живеех с парите.
Един ден синът ми дойде при мен и каза, че съпругата ми скоро ще има дете, но апартаментът е малък и ще бъде тясно с детето.Синът ми ме помоли да му дам друг апартамент, в който да живее. Не му отказах, но казах, че мога да му го дам временно, за известно време.
Синът ми каза, че ще могат да спестяват за интернет в продължение на 5 години и след това да се изнесат. Всички бяха щастливи и доволни, а снаха ми реши да започне да ремонтира жилището, като дори смени пердетата.
Бях шокирана от това, но после изведнъж ми хрумна, че снаха ми вероятно си е помислила, че съм подарила апартамента на сина си. След като мина известно време, снаха ми изведнъж разбра, че апартаментът им е бил даден за временно пребиваване, а не за цял живот.
След това тя вдигна скандал, като каза, че и за милион години не би започнала да ремонтира жилището. После започна да ме обвинява, че съм безсърдечен.
Когато се роди внукът ми, започнах често да ги посещавам, да им помагам с детето, но после разбрах, че тя умишлено ме избягва, прави всичко възможно да не виждам рядко внука си. После започна да ме изнудва, като казваше, че ако не препиша апартамента, няма да ми позволи да виждам внука си; не й се поддадох, но сега синът ми ме смята за безчувствена.
