С разрастването на семейството двустайният ни апартамент стана тесен и аз дълго мислих, преди да реша да обсъдя темата със свекърва ми, Лидия Михайловна. Тя и съпругът ѝ обитаваха просторен четиристаен апартамент и ми се стори, че предложението за размяна ще бъде изгодно и за двете страни.
Една вечер, когато се чувствах най-уверен, повдигнах въпроса: “Лидия Михайловна, Вита и аз ставаме все по-притиснати в нашия апартамент.Можем ли да обсъдим възможността за размяна на апартаменти? Вие имате много място, а на нас ще ни е много трудно с трето дете на път.”
Очаквах изненада, може би дори съпротива, но реакцията на свекърва ми беше толкова рязка, че останах в ступор. “Не, не мисля, че това е добра идея – започна тя, гласът ѝ беше строг и непреклонен. “Съпругът ми и аз построихме този апартамент тухла по тухла.
Всеки детайл тук е изпълнен с нашите спомени. Не мога просто да оставя всичко това зад гърба си.” Опитах се да запазя спокойствие, но разочарованието ми бързо се превръщаше в негодувание. “Но това ще помогне на нас, на цялото ти семейство, наистина ще е трудно за нас двамата да отглеждаме три деца в толкова малък апартамент.”
“Много съжалявам – продължи тя, без да показва признаци на отстъпчивост, – но първо трябва да мисля за собствените си интереси. Ние също се чувстваме добре тук и не искаме да променяме живота си”.
Разговорът приключи и аз си тръгнах с чувство на смесица от горчивина и разочарование. На път за вкъщи си мислех за факта, че нероденото ни бебе ще трябва да се роди в пренаселен апартамент, и това чувство на безсилие беше ужасно.
