Със съпруга ми живеем заедно едва от месец, но вече искам да скъсам с него и да се върна при майка ми. Преди да се оженим, се срещахме от почти две години, но не бяхме живели заедно, дори не бяхме ходили заедно на почивка. Факт е, че съм възпитана по такъв начин, че за мен е неприемливо да живея с мъж без печат в паспорта си.
Майка ми каза, че гражданският брак е лош, че ако се съгласиш на него, мъжът вече няма да се отнася сериозно и уважително към жената и можеш да забравиш за предложението. И тъй като ситуацията с моите приятели беше такава, аз следвах този принцип.
Имах приятелка, която живя с мъж в граждански брак в продължение на пет години, след което той я напусна и в рамките на един месец предложи брак на друга жена.Преди сватбата с приятеля ми имахме добри отношения. Той се отнасяше добре с мен и приемаше решението ми адекватно.
Това дори го мотивира да не отлага сватбата. Родителите ни организираха пищна сватба, а след това заживях с него. Отначало бях щастлива, радвах се, че живея със съпруга си: в бъдеще щяхме да живеем заедно и да имаме деца. Но скоро опознах съпруга си по-добре.
Оказа се, че той не умее да прави нищо вкъщи. Той нарушаваше личните ми граници. Следеше ме навсякъде, питаше кой ми се обажда, кой ми пише. Обиждаше се, когато му казвах, че отивам на среща с приятели или роднини.
Разбира се, не можех всеки път да го вземам със себе си, а той се оплакваше, като казваше, че съпрузите трябва да прекарват времето си заедно. Харесваше ми фактът, че се интересува толкова много от живота ми, но осъзнах, че в това няма нищо романтично; напротив, това ме караше да искам да си тръгна, да се разведа и да се върна в дома на майка ми.
Той не разбираше, че съм интроверт и имам нужда да прекарвам известно време насаме със себе си. Освен това започна да се държи нецивилизовано: не затваряше вратата на тоалетната, не криеше от мен физическите си нужди, оригванията си и т.н.
Той ми казва, че това е нормално, просто не съм свикнала да живея с мъж. Да, свикнала съм, но мисля, че не това е причината, той просто прави неприемливи неща. Надявах се на нещо по-различно, но след сватбата животът ми се превърна в кошмар. Но и не мога да обясня на хората защо месец по-късно реших да се разведа.