– “Саша, нека поне да купим евтина кола. Достатъчно ми е трудно с децата, а и постоянно трябва да пътувам с микробус. До клиниката или до парка. А децата обичат да се разхождат. Мислите, че е лесно да се носят две деца с количка и чанта. Понякога в автобуса няма място и трябва да стоя през целия път с две деца.
Имаме малко пари, какъв е смисълът от още една кола – Нека поне да се редуваме да използваме нашата. -Трябва ли и аз да ходя на работа всеки втори ден? Децата ми изцапаха с мръсните си ръце колата ми и аз трябва да я чистя всеки път, когато се върнат?
Не, няма да вземем заем за нова кола, докато не започнете отново да работите. Лиза и Саша водеха този разговор почти всяка седмица.Когато се оказва, че Лиза е бременна, те продават колата, добавят още малко пари и купуват нова. Тя била предназначена за семейна употреба, но Саша решил да я вземе за себе си и я карал само на работа.
Лиза подслушва телефонния разговор на съпруга си със сестра му Настя: – “Настя, разбира се, вземи го. Днес няма да ходя никъде. Тогава го занеси в двора утре сутринта. Всичко е уредено. С това Лиза се втурна в стаята и всичко започна отново: -“Искаш да кажеш, че даваш на сестра си кола за лични нужди безплатно, и то за още два дни.
И дори не искаш да изведеш мен и детето ми на разходка в почивния си ден, мързи ли те да прекараш един ден със собствените си деца? През нощта температурата на сина ѝ се повиши. Ухото му се възпалило и Лиза се опитала да свали температурата по всички възможни начини – давала му хапчета, пила много чай, люлеела го на ръце.
Цяла нощ страдала с детето на ръце, но Саша само пиел вода и отново заспивал. На сутринта Лиза започна: -Трябва спешно да отидем в болницата, мисля, че синът ми има нещо сериозно. Той не се подобрява. -Ще извикам такси. -Наскоро ви чух да казвате, че всъщност дори не искате да помогнете на болния си син и ви мързи или съжалявате, за да ни закарате с кола.
-Не, просто трябва да заведа майка ми до дома на приятелката ѝ след работа, така че не мога да шофирам. Лиза сама извика такси, опакова нещата си и тръгна с децата. Вечерта тя не отговорила на обажданията на съпруга си и се прибрала при родителите си. Сега вече сериозно се замисляше за брака си. Съжаляваше само за децата си, че имат такъв баща.
