Когато дойдох при майка ми, тя почистваше къщата. Аз съм на 35 години, но винаги идвам при майка ми за съвет, когато ми е трудно. Майка ми е много интелигентна жена, тя живее с баща ми от 40 години.” “Мамо, ти сама ли си?” – попитах от вратата. Майка ми ме покани да вляза, тя веднага забеляза, че нещо не е наред с мен. Бях много разстроена, дори бях готова да се разведа със съпруга си.
Защото беше рожденият ден на моята приятелка и аз предложих да ѝ подаря две хиляди рушвета. Но когато Олег чу сумата, веднага каза, че е прекалено голяма и че трябва да избера нещо по-скромно. Аз се обидих, мислейки, че мъжът ми е алчен и че не искам да живея с такъв човек.
Майка ми ме изслуша и после каза: “Мъжът ти е прав, ако трябва да бъда честна. Защо да показваш на хората, че си богата, защо да ги предизвикваш към здравия разум? Отидете в магазина, купете шест кристални чаши и това ще е повече от достатъчно.” – Прав си! Кому са нужни чашите ти за вино сега? “Направил си им подарък и ако нямат нужда от чашите, лесно могат да ги дадат на някой друг, няма проблем” – настояваше майка ми. “Освен това – продължи тя, – съпругът ти не е най-лошият човек на света! Мислиш ли, че ще има опашка за теб? Да, точно сега! Няма да вземат това, което е останало! Аз също не съм кралица.
Преди да успея да кажа каквото и да било, съпругът ми влезе в стаята. Майка ми веднага се втурна към него: “О, виж кой е тук! Олег, толкова се радвам да те видя! Ще ядеш ли? Имам такава прекрасна риба, можеш да си глътнеш пръстите, направих я специално за теб.
Ако не беше дошъл сега, щях да пратя баща ми да ти я донесе!” – “А аз?” – попитах обидено аз. – “Дори не ми предложи!” – “Дъще, съжалявам, има достатъчно за теб, просто бях толкова щастлива да видя Олег!” – “Разказвам на всички съседи какъв златен зет имам!” – “Ама аз не съм! По-добър от всеки друг син! И слушай, Олег, искам да знаеш, че съм на твоя страна. Жена ти ми разказа всичко тук и аз казвам, че си прав!
“Благодаря ти, мамо, току-що закусвахме, не съм гладен, и ти благодаря, че ме подкрепяш, защото жена ми е уморена, уморена е до такава степен, че не може да яде!” – Знаеш ли, Олег, тя не е толкова лоша жена, каза ми толкова много хубави неща, толкова много те похвали, и ми беше толкова приятно да чуя колко си добър, обичам те като собствен син, знаеш ли това! Пиех вода и се задавих от тези думи. Олех се приближи и ме прегърна: “Мама казва ли истината?” – попита той.
– “Не го очаквах, мислех, че ще се смееш.” “Не, тя дойде да се посъветва с мен, о, не искаше да говори, но добре, ще ти кажа една тайна: Ирина иска да ти приготви нещо вкусно, но няма да ти кажа какво е, затова се консултирахме като две домакини! А що се отнася до подаръка, тя случайно каза, че още не си решил, затова казах, че си прав.
Изслушах целия монолог на майка ми с широко отворени от изненада очи, после се усмихнах. – Мамо, благодаря ти, запомних всичко, което ми каза, ако забравя нещо, ще ти се обадя. Не, не, докато не донесеш на Олег една риба, няма да те пусна. Олег стоеше там с доволна усмивка.
Свекървата донесе една риба, увита в хавлиена кърпа, сложи я в чантата си и я подаде на зет си: – Ето, изяж я и гледай да я изядеш цялата, иначе ще съжалявам!” – Благодаря ти, майко, ти си истински приятел, щастлив съм, че имам свекърва!” – Хващайки ме за ръка, той каза: – Да вървим ли?” – Върви, ще те настигна, искам да се сбогувам с майка си. Когато той си тръгна, аз отидох при майка ми: – Мамо, ти си страхотна актриса! Болшой театър плаче за теб!” – Дъще, запомни веднъж завинаги: за да имаш мир и спокойствие в дома си, винаги трябва да бъдеш малко актриса!
